Най-сетне след няколко петилетки чакане и страстна апологетика на идеята за No kill или връщане обратно в реката на всяка уловена балканка, от сезон 2013 това е законодателно установен факт и за реки в България! Макар и последни в Европа в приемането на този подход, както се казва - по-добре късно ,отколкото - никога! Наздраве на съмишлениците и щастливи часове мухарене по хубавите български реки! Това е най-доброто , което се случи в България за последните 23 години по скромното ми мнение! Остана само да се ликвидират вредните, мръсни и неефективни ВЕЦ-ове по реките и да се спрат безумните напъни за зарибяване /вредно за истинската родена в реката риба, който се интересува повече - да чете където трябва , сега света е като отворена книга/ за да доближим пъстървовите ни реки максимално до идеята за мухарски Рай. Като човек прекарал 8 години от живота си да пише статии на риболовна тема за разни списания, ми е трудно да се мотивирам да драсна и два реда в повече, къде от мързел, къде от незаинтересованост, не че няма какво да кажа, но този повод си струва,още повече ,че същевременно преминах прага на цели 20 години активно мухарене в български води, посвещавайки немалка част от съзнателния си живот си на това занимание.

Никога не казвай никога, но никога не съм съжалявал , за дните прекарани в мухарене, а те са над хиляда, значителна цифра за мащабите на България. Сезони в които съм бил за по над 3 месеца на мухарски риболов, това са над 90 дни в годината на река или на неподвижна вода, се числят сред най-добре прекараното време в живота ми. Дали сега бих мухарил отново 90+ дни в годината ? Не, задоволил съм любопитството си, но имам все още потребност да мухаря може би поне веднъж в седмицата за пъстърва. Още повече, че сега не е същото като да мухариш в средата на 90-те години, когато повечето хора нямаха достатъчно бързи коли, пари и/или свободното време да го правят с подобен интензитет в България.Тогава особено по време на ембаргото за бивша Югославия имаше момент , когато горивото изчезна от бензиностанциите, а аз по мои канали получавах дизел източен от сръбската граница за да ходя да мухаря! Златни времена за контрабандистите на горива,но и за мухарене, защото колите почти не се движеха,а по магистрала Тракия в делничен ден можеше да се срещнат и по-малко от десетина коли по пътя за Родопските водоеми. Дизелът струваше 65 стотинки за литър днешни пари /държавата още не дереше кожи с акциза/ , колата ми правеше пробег от над 700 километра с един резервоар за около 30 лева - в такива условия нямаше кефал в България на достатъчно безопасно разстояние от мухата ми - най-често имитация на бръмбар, мравка или хирономус. Големият бонус в тая ситуация беше, че имах рибите и водоемите /почти/ само за себе си, все едно се намирах на някое от малкото все още не докосвани от човека места на планетата. Moже би поради тая причина рибите бяха ненаплашени, понасяха повече от добре типет 0,22мм Stroft за голямо удивление на някои псевдомухарстващи лешпери от София дето не им виждаш очите по реки и/или езера, но иначе много "знаят"с големи усти по всички въпроси на мухарския риболов, докато не им ги затвори човек завинаги на някое от състезанията по мухарски риболов, дето да се видят, че са въздух под налягане - споменавал съм ги и друг път .

Тези щедри на улов години няма да се върнат, кефалите в Родопите не са това, което бяха. Днес бреговете на езерата там са осеяни с палатки, кой където намерил и рибата вместо да чака необезпокоена досами брега под надвисналите клони на боровете да изпадат всякакви мушици и бръмбари, се крие далеч навътре и дълбоко , че току някой бесен джет да не мине връз нея. Родопската мухарска епопея е прочетена глава и затворена страница, загубения рай за мен, помня как пазех тая тайна в дълбок секрет, сякаш предусещайки какво ще се случи почнат ли да щъкат с коли начесто из този край. Къде може днес да се хванат по над 20кг кефал, над 100 риби на ден на муха поне няколко пъти годишно, в продължение на поне 2 сезона поред някъде в България като преобладаващ размер да е над 30см , педомерките да са изключение и в улова да има риби по половин метър + и наоколо да няма жива душа? Просълзявам се от умиление при спомена за тази благодат. /Който казва, че такъв улов и сега е въможен е просто лъжец който ходи за риба, не е вярно че всички рибари лъжат, има лъжци, които ходят на риба./Сега направо не мога да се мотивирам да ловя кефал при спомена какво е било. Но както се казва - всяко нещо с времето си.Най-добрите години за риболов на муха за кефал - пъстървата на бедните - са минало за мен вече повече от 15 години.

Счупих кътните си зъби като мухар с родопския червеноперест кефал или клен преди 20 сезона.Да не повярва човек, че се занимавам с това от толкова време като знам първоначалната си насмешлива реакция към пластмасовия канап , лигавата въдица с крив връх и смешна макара тип катушка , когато за пръв път подметнах чнура на 3м в караката си в далечната вече 1992! Но да се върнем към днешна дата - сезон 2013. Със сигурност ще го запомня с първите No kill реки в България, така както помня първите си вързани от мен изкуствени мухи /за булдо/през 1978 и първата си мухарка /съветска/ - купена през същата година - преди 35 години. Някои неща не се забравят, въпреки, че както се казва - за риболова на муха в България вече забравям толкова много неща, колкото мнозинството мухарстващи никога няма и да знаят.Пътуването с мухарка продължава!

към Статии

към НАЧАЛО

Импресия от началото на сезона.

Балканката е ценен вид, не е някоя миризлива,бързо размножаваща се червеноперка.

Това е най-доброто , което се случи в България за последните 23 години.