Карстови реки

Александър Вулев

В мухарския пъстървов риболов карстовите реки имат специално значение. Те са най-високото ниво за преодоляване в речното мухарене и са считани за най-голямо предизвикателство пред сериозния мухар. Който може да лови добре на карстова река ще лови добре с муха навсякъде. За разлика от планинските бедни на храна реки , където поради тази причина конкуренцията между рибите е особено изострена и в бързите им пенливи води пъстървата няма много време за да избира дали да пробва или да пропусне апетитно изглеждащата ни муха , нито дори вижда толкова често изобщо някаква храна ,та да я различава добре от една изкуствена муха, на богатите в количествено отношение на храна карстови реки нещата изглеждат по друг начин. Тук рибата не бърза, може да избира, разполага с голямо количество разнообразна и постоянно налична храна, а униформеното не особено бързо течение допълнително затруднява нещата. Бързата вода дава шанс на огромен брой най-различни мухи да излъжат някоя риба, но в бавната вода недостатъците на мухата и собствените ни грешки в презентацията и подхода се наказват безпощадно с пълно игнориране от страна на пъстървата. Ако не е бързата вода, биха изчезнали цели стилове мухи, които не могат да хванат риба другаде освен в бързея. Mнозина ловят добре на бързите по-бедни на аква живот планински реки, но пробвайки уменията си на карстова река ловят нищо или малко и малки риби. Някои предпочитат да избягват карстовите реки , защото риболова там е труден. По тази причина всеки излет там е специален, всяка уловена риба се помни, особено по-големите.

Eдна уловена риба там се равнява на 20 хванати по фрийстоуна.Понякога погрешно се мисли , че има по-малко риба в нашите карстови реки,отколкото в планинските, но карстовата пъстърва е най-трудна за ловене и то не само на муха, а и по всеки друг начин. Моите впечатления от двете наши най-добри карстови реки, /където направих около 40 излета за последните 6 месеца , оставайки доста доволен от резултата /, са че рибите са трудни не само заради карстовия характер на реките, но и заради целогодишната им голяма посещаемост от рибари ползващи всички познати техники на риболов. Някои от изучените карстови балканки до такава степен са свикнали с постоянното присъствие на рибарите по брега, че понякога мога да ги стигна с върха на пръчката , докато те сякаш уверени в неуловимостта си се надсмиват над неспособния да ги прилъже риболовец, демонстрирайки арогантно недосегаемостта си току под носа ми. Това че водата в карстовите реки не замръзва през зимата и рибата се храни през цялата година без да е принудена като рибите от планинските реки да се натъпче интензивно едва след края на зимата през първите два-три месеца от сезона, различава карстовата пъстърва от хилавите риби в планините в началото на годината. Карстовите риби по правило, заради голямото количество налична храна в този тип реки могат да наддават по-бързо и да стигат по-големи размери от планинските пъстърви дори в значително по-малки карстови реки . Менюто на карстовата риба включва голямо разнообразие и най-вече количество налична храна – малки рибки, различни видове ручейници - с и без къщурка, лежляци, пиявици,огромни дъждовни червеи рано през сезона,промишлени количества целогодишно речни скаридки,плоскокрили мушици,нимфи на различни видове еднодневки – от малките Baetis през студения период до по-големите видове през пролетта, от типа катерачи с плоски глави и тела, наричани от рибарите на стръв мъмарци , а от мухарите Мarch Brown /Rithrogena,Ecdyonurus,Heptagenia?/. Поради голямото разнообразие от налична храна често пъти изборът на муха и начин на мухарене изглежда много труден. Особено объркващо може да бъде едновременното люпене на няколко вида насекоми – ручейници и същевременно дори по два- три вида различни еднодневки. Неведнъж се случвало да присъствам на интензивно люпене и всякаква друга активност на карстови реки – водата завира от насекоми по повърхността – спинъри заедно със снасящи на и под повърхността женски кадиси , едновременно с излюпващи се възрастни ручейници и огромно разнообразие от различни пърхащи плоскокрили мушици /midges/. При такава активност на повърхността, може да си помислиш, че сухата муха ще направи чудеса, докато накрая се оказва, че нито една риба не се вдига да се храни с възрастни насекоми. Неведнъж се е случвало в такава ситуация докато колегата ми се мъчи със сухата муха ,убеден,че ще има добър резултат заради интензивното люпене и огромното количество възрастни насекоми, единствените уловени риби да бъдат на моите нимфи. . На последният ми излет на карстова река имаше интензивна активност и размножаване на рояци от стотици, може би хиляди възрастни еднодневки вероятно и само една единствена риба , която видях да се вдига. За 3 часа мухарене направих нещо, което не бях правил от 3-4 сезона - голям шлем – уловени мерни риби от всички мухарски видове в тази река – две американки от по 27 и 32см, балканка 25см и кефал 27см /за последно бях правил голям шлем от мерни риби на планинска река с три балканки, сивен и американка/. Закачих и държах за минута и една към 35см женска балканка, която закачам за трети път за сезона. Вече съм приятел с тази риба – знам графика и за хранене – кога по часовник и къде ще бъде на позиция. Както при последния път, когато я хванах и сега нещата се случиха по един и същ начин – атака от първо подаване със същата мокра муха по същото време, начин и място. Два скока след което балканката се завря под клона на два метра от мен, загубих пряк контрол и след два-три плясъка с опашка рибата се отказа от моята компания. Веднага след като я бях закачил почнах неудържимо да се смея на глас – заради пълното повторение със ситуацията при предишната ни среща. Минута по-късно вече псувах високо като хамалин, /което е възпитаната версия на дивотиите, които бях свикнал да крещя на воля, колкото ми глас държи по безлюдните брегове на Голям Беглик в продължение на няколко сезона още от преди десетина години при откачането на поредния голям кефал/ след като рибата се бе спасила в клона. Изглежда ругантните ми са били толкова вдъхновени, че минаващата в това време по отсрещния бряг лелка, която до този момент не бях забелязал уплашено ми подвикна какво става. Това място е много несгодно за вадене на по-голяма риба – има прекалено много укрития , препятствия, дълбока вода, клони от всички страни , където закачената риба да се втурне още свежа и да се отърве невредима – неслучайно тази риба си стои само там и не мърда от там вече втори месец. /След строежа на микровеца това място изчезна с него и тази балканка, която закачих 5 пъти в продължение на месец и половина,но успях да я извадя при последния опит/Дори пак да я закача ваденето е проблем, но пък живописните скокове и мощното потегляне са вълнуващи и си струват повторенията.

Спомням си един друг излет на карстова река в края на пролетта и началото на лятото преди три сезона. Бях застанал на един често посещаван вир и почти час изреждах всички най-добри мухи за риболов под повърхността, с които разполагах в кутията си без какъвто и да е резултат. Единствено убедеността ми, че ако бях голяма риба щях да се завра точно в този вир и никъде другаде ме държеше в благоприятно разположение на духа и нагласа, че нещо ще се случи. Миг преди да се откажа от повече настояване на този вир, унизен от неспособността да направя каквото и да било за да проверя догадките си относно наличието на голяма балканка във вира , погледнах нагоре към клоните на близкото дърво. Това което видях ме накара внезапно да ме осени печелившия ход – пърхащи с крила десетки големи еднодневки - активност вероятно на възрастния стадий на най-голямата еднодневка срещана по реки и езера –Mayfly/майска муха/ подобно на Green Drake при американците/ - Ephemera danica, E.vulgata. Нимфите на тези еднодневки са това, което рибарите със стръв наричат пясъчник. Те по-рядко са срещани от рибата в протежение на сезона в сравнение с други видове нимфи на еднодневки, защото се заравят по дъното и рибата не може толкова лесно да ги открие. За сметка на това през двете или трите седмици на тяхното люпене, нимфите им са изложени в най-висока степен и концентрация на домогванията на пъстървите. По това време четях култовите за американските мухари ентомологичи мухарски книги по темата за еднодневките , основополагащи за имитативните теории в мухарството на Свишер / Ричардс и на Каучи / Настаси писани през 70-те години на миналия век. Разбира се, описаните видове еднодневки се отнасяха за видовете срещани в Северна Америка, но аналогиите с видове срещани в Европа бяха неизбежни. Прочетеното и научено за еднодневките в Америка ми отваряше очите в голяма степен при мухаренето в наши условия. Бях вързал два броя от описаните от Свишер/Ричардс Wiggle Nymphs. Te се предлагаха от авторите специално като имитации на пясъчник и докато гледах нагоре към десетките големи еднодневки летящи около дървото , мислех ,че изглежда сега бе настъпил момента за употребата на тези специфични нимфи. След като за час мухарене на този вир бях сменил поне една дузина от най-успешните си нимфи и стримери, привързах една Wiggle Nymph на края на повода и отдавна чаканото най-сетне се случи – от първото подаване с характерната имитация на пясъчник – килограмова балканка се изтреля от дълбокото при изтичане на нимфата на границата на дълбоката и плитката вода. Това беше първата ми килограмова риба от тази карстова река. Точно заради тези случаи на характерна изключителна селективност проявена от карстовата пъстърва , не съм фен на универсалистките теории за мухите, според които три-четири или пет универсални мухи са достатъчни да се лови пъстърва. . . В същото време не съм изцяло поддръжник и на стриктно имитационистки теории , според които само перфектно вързани точни копия на насекомите са разковничето към успеха. Реалистично вързаните мухи не ловят добре , а в случаите когато ловят – обикновено всякаква друга муха също лови. По –често отколкото мнозина са склонни да признаят се случва , резултатни са атрактор тип мухи, които не имитират нищо конкретно , макар и да представят в преувеличен вид отделни черти на живите насекоми. Преди няколко месеца почти като виц на страниците на едно от най-реномираните американски мухарски издания един от водачите по Делауер – реката където лови Ричардс , разказва как двамата се срещат , ловят без успех повече от час. Ричардс твърдо се придържа към собствената си имитационистка линия на мухарене и отговарящите и мухи. В един момент водачът му предлага да пробва суха муха – карикатурно вързана имитация на Green Drake, муха която според имитационистките теории трябва да се ползва по време на люпенето на тези най-големи еднодневки. В случая обаче люпенето на този вид е завършило преди месец и половина на тази река. Ричардс упорито отказва , защото според него е безсмислено да се лови с нещо което имитира храна , която я няма отдавна . Накрая след дълго увещаване Ричардс слага сухата муха и противно на собствената си теория веднага хваща риба. Мисля , че тази история е емблематична за истината за мухарството – то е толкова многолико, че не е възможно да се обхване изцяло от само една валидна теория. Ако имитационистките теории бяха верни, то пупите на ЛаФонтен да речем не трябва да ловят изобщо, но всъщност са много резултатни. За карстовите реки по моя опит истината е някъде по средата – предпочитам импресионистични мухи – образи на живия оригинал за конкретни ситуации, а не точни копия на насекоми , нито стриктно реалистични , нито само универсалистки. Това не значи , че се отказвам от универсалните мухи, напротив - те имат място на непознати места и докато не съм сигурен какво точно се случва в момента на реката. Успешното практикуване по карстовите реки обаче, си остава най-висшия пилотаж в мухаренето. Правилното дефиниране на проблема – какво точно се случва на реката е повече от половината извървян път към успеха. Ако не можем правилно да преценим какво става и да се ориентираме правилно не можем да ловим добре с мухи. Това е трудната част, другото е обикновена сръчност – вързване на муха , подаване, засичане и вадене – нищо което да не може да се овладее достатъчно добре в необходимата степен за сравнително кратко време. |Някои си мислят че добър мухар е този който може да метне 30 метра шнур или че е достатъчно да може да подметне елегантно с отработени движения мухата. Няма нищо което да е по-далеч от истината. Колкото повече знаеш за този риболов , за рибата, мухите, техниките и тактиките -толкова по-добър ще бъдеш.



сп.Лов и Риболов,юни 2006



Александър Вулев
5х Републикански шампион
по риболов с изкуствена муха

към Статии



към НАЧАЛО


foto foto foto foto foto
All rights reserved ©2011-2012 Alexander Vulev