Сезон 2020 - среда

В най-добрата част на сезона, поради наложените ограничения не можех да ходя където искам, а където беше възможно, но както се казва и лош ден на реката е по-добре от добър ден в прашливия град. На някои познати места растителността обрасна с такива темпове в последните все по-топли години, че се принудих да се откажа от 100% бамбуково мухарене през сезона и при един от риболовите използвах по-малоценна карбонова мухарка за да минимизирам евентуалните душевни гърчове причинени от възможни надирания при провиране през гъсталаците.

На карста водата е все по-малко за все по-дълги периоди, а избуялата водна растителност заема все повече място и отнема от кислорода нужен на рибата. Допреди години, по-студените зими и пълноводието успяваха изцяло да изчистят речното корито от прекомерна водна растителност, предимно ранункулос, рай за гамаруса, но все по-мекото зимно време и по-слабия зимно-пролетен отток , следвани от по-високи температури явно нарушиха този крехък баланс на екосистемата. Това дава негативно отражение върху активността на рибите и мухаренето. На моменти, при подходящи нива на водата и температурата, зарибени, униформени риби са достатъчно активни и вероятно по-чевръсти от местните /родени в реката/ при атакуване на мухите. Но даже някогашното постоянно присъствие на избягали от близкия рибарник американки е на режим on/off, когато баланса на хабитата е нарушен. Реката се е променила до неузнаваемост и като прибавим зарибените балканки в сметката, ако някога тук се хващаха средногодишно на всеки 20 американки по една балканка, /като изключвам моментите на отнесените тонове риба от рибарника/, то за последните години при моите риболови има почти паритет между уловените видове.

Пътуването с мухарка продължава!

към Статии

към НАЧАЛО