Откриване

Александър Вулев

В миналия брой стана въпрос за Джордж Харви и неговите приноси за развитието и установяването /establishment/ на основите и цялостната парадигма на мухарството в Америка – спорт практикуван днес от най-различни слоеве в обществото – от президенти/Айзенхауер,Картър,Буш-старши, сегашния вицепрезидент Дик Чейни/ до боклукчии- най-известния от които е Джон Гиера .Преди да се превърне в най-продавания в последните години мухарски автор Гиера е бил боклукчия, защото така е имал най-много свободно време за мухарене и единствената му грижа била кога ще спести достатъчно за да смени за пореден път бутиковия си поръчков бамбук с друг –някои от тези бамбукови мухарки са почти предмети на изкуството понякога за по 3000-4000 и повече щатски долара.

През 30-те години на миналия век в Щатите още не е имало никакво мухарско съсловие. Думата която употребих в оригиналния текст за миналия брой вместо “съсловие”/сложена от редакторката впоследствие/ относно Харви и неговото значение е – “естаблишмент”/чуждица срещана в нашия език предимно в преведени оригинални чужди и български социологически текстове/-название ползвано от самите американци за да обозначат цялостната образователната дейност за поставяне основите на мухарсвото в САЩ като теория и практика от пионерите или както още ги наричат бащите на мухарството в Америка. Toва включва цялата мухарска парадигма от наложени възгледи,тактики,техники,подходи , ползвани мухи и стилове на вързване /като да речем прочутия елегантен Catskill стил за сухи мухи/ установили се след 30-те години.
За теориите и практиките от този период американците говорят най-общо като за “източния естаблишмент” , защото мухарството се е пренесло в Америка от Англия намирайки благоприятна почва за развитие точно сред богатите бели американци на Изтока през 30-те години на миналия век. Това са времената веднага след Голямата депресия с много милиони безработни в САЩ и да практикуваш мухарски риболов е изглежда било основно по възможностите предимно само на богатите.

По това време англичаните са ловили с мухи вече повече от 200 години. Първоначално са ползвали само мокри мухи. Благодарение на популяризирането от Халфорд през 80-те години на 19 век плаващата на повърхността на водата суха муха станала най-обичаната мухарска практика. Той бил понякога с доста крайни възгледи и твърдял, че ако една пъстърва не може да се хване със суха муха, то не си струва изобщо да се лови , че трябва да се лови само при вдигащи се риби upstream и пр. догматични постулати/същевременно държал на непрекъснатото зарибяване с изкуствени развъдникови риби, защото само така можело да се ловят риби постоянно на суха муха, една несъмнено вредна практика за дивите местни риби, заради която днешно време трудно можем да кажем, че са останали много наистина диви риби от непрекъснатите зарибявания в много от реките в Европа – и легендарната някога Тест ,и на прекрасните реки в Словения, да не говорим за по-скромни дестинации като недалечната Босна, реките са станали в голямата си част рибарници на течаща вода за атракция и радост на туристите с по-скромни умения в изкуството на мухаренето,несъмнено на зарибяванията се държи много от страна на по-слабо подготвените мухари по света и у нас/ .
Самият Халфорд не бил особено вещ в това , което правел на реката, като историците проучили, че в годините когато написал така наречената библия за мухаренето с плаваща муха имал съвсем незначителен опит в тази материя и само записвал това , което му казвал приятеля му Марият, който имал повече опит в това отношение. Халфорд посрещнал заедно с поддръжниците си на нож , като мухарска ерес заявеното в книгите на великия Скюс , че с много добър ефект може да се лови и с мухи под повърхността на водата – с нимфи. Те били неутежнени допреди да се появи Франк Сойер и неговата легендарна утежнена Pheasаnt Tail Nymph, но безпорно били ефективни и Скюс бързо печелел фенове въпреки неодобрителния вой от лагера на пуристите със сухи мухи водени от Халфорд. В английските мухарски списания може да се прочете ,че и до сега на някои легендарни за спорта реки в Англия е по-лесно да свършиш обесен на някое дърво на брега,отколкото някой там да хване пъстърва на друга муха освен на суха. Благодарение на пионери като Хюит /който поддържал кореспонденция с великия Скюс/,Ла Бранш, Тиодор Гордон, Харви, Бергман и някои други мухарството се пренесло през океана за да се установи в богатия американски Изток. Пионерите не били толкова догматично настроени сковани традиционалисти като английските си предшественици и ползвали мокри мухи, сухи и нимфи като разширили спектъра от използвани техники и създавали нови мухи. Влиянието на техните идеи за мухарския риболов било силно и доминирало особено до началото на 70-те години на 20-ти век. Дори сега ако четем книгите на първите мухари ще видим /особено Скюс, но също и Стюарт,Прит и др. /, че много от техните виждания са фундаментално валидни и до днес. В голяма част от множеството издадени по-късно книги от изключително богатата днес мухарска литература почти няма какво ново да се научи в повече като база от казаното от бащите на мухарството в Щатите и Англия.

През 70-те години се случили няколко неща , които спомогнали мухаренето както в солена така и в сладка вода да стане основно течение в риболова . Откриването на графита/карбон/ за направа на мухарки дало мощен тласък в популяризирането на спорта.От елитарно развлечение за богатото бяло малцинство в Америка , както и на заможните слоеве /благодарение на колонизирането на света/ представители на английската буржоазия, за които да работят било знак за падение и се стремели всячески да се отграничат с пълната липса на утилитарност в забавленията си /богатия английски безделник мухарел за удоволствие с изкуствена муха като израз на превъзходство и занимание от по-висш порядък за разлика от пейзаните от низшите класи на простолюдието, което лови с червеи защото е по-рентабилно/, с навлизането в употреба на пластмасовата въдица мухаренето обхванало най-широки слоеве от населението. Графита бил по-достъпен за мнозинството отколкото разпространените дотогава материали – стъклопласт и станалия елитарен бамбук. Много по-лесно , бързо и евтино било за производителите да направят добра и по-лека мухарка от графит отколкото добри бамбукови или стъклопластови мухарки. Единственият недостатък на графита/карбона/ сравнен с използваните дотогава материали бил неговата по-голяма чупливост отколкото стъклопласта или считания за най-здрав материал за мухарка и до днес –лепения бамбук /според статистиката бамбукови мухарки използват 5% от мухарите по света/. Графита станал причина за демократизирането на спорта – от привилегия на заможното малцинство станал достъпен за масите буквално от всички континенти.

Разбира се , с това разделението не приключило, защото достъпен за мнозинството станал пъстървовия риболов, докато мухаренето за сьомга и в последните дестилетия мухаренето в солена вода са достъпни само за по-състоятелните хора по света. С широкото разпространение на мухарството се появили нови идеи, тактики,техники,мухи ,появили се специализирани мухарски списания и книги като новите иновации се надграждали над основите установени от първите пионери и намирали път в теорията и практиката на непрекъснато растящия брой нови мухари. Последните 30 години се оказват изключително плодотворни за развитието на вековния спорт. Колко дълго ще продължи това никой не знае , но факт е, че посятото от първите мухари намерило благотворна почва за един спорт , който е нещо повече от прост риболов.Мухарството станало социален феномен със собствена вековна литературна традиция и хиляди издадени книги,със свои герои и своя митология. Да кажем, че то е просто някакъв вид риболов целящ единствено и само ловенето на риба ,значи да опростим безкрайно нещата и да пренебрегнем стотици години история ,литература, традиции , специфични интелигентни нагласи и предразположения на практикуващите този в крайна сметка интелектуален спорт.
Когато Рене Хароп разисква какво налага един сериозен мухар да прибегне до създаване на нови мухи, той пише че неговите мухи не са непременно много по-добри от класическите и в ръцете на експерт могат да дадат едно минимално предимство пред т радиционните в определени ситуации,но също че самия той продължава нерядко да ползва класически мухи за да отдаде своето уважение и заслужена почит към традицията и първите пионери.

Моето първоначално намерение беше в този материал да стане въпрос за откриването на сезона за риболов на балканка и за теми свързани с добрите практики на мухарене,но досега стана въпрос предимно за едно друго откриване – това на мухарския риболов и традиция от неговите първооткриватели и пионери- така и аз на свой ред да засвидетелствам своето уважение към тях.
Иначе откриването на сезона бе съпроводено от слаб снеговалеж и меко приятно за мухарене тихо време. Карстовата река която посетих беше с температура на водата вероятно около 8 градуса, докато навън бе минус четири-пет градуса- условия достатъчно подходящи за 5-6 часов риболов при условие ,че разполагаме с нужната екипировка. За мен тя включва поне 3,5мм дебел неопренов гащиризон или дишащ гащеризон с още нещо да пази топло под него,непромокаеми връхни дрехи от водонепропускащи материи поне с А-тех мембрана и топли дрехи под тях. Термос с чай сгрява безотказно , а всяка уловена балканка или американка в тия условия е добре заслужена награда. Студеното време не позволява на снега да се топи и вдигне нивото,така че ниската вода дава възможност добре да покрием перспективните места с надежда да попаднем на някоя активна риба.



сп.Лов и риболов, март 2006

ПС

Хубавото на мухарството е, че е много широко скроено занимание и въпреки воя през годините на разни пуристи от най-различен сорт /чугунени глави винаги се намират да твърдят, че има само един правилен начин в мухарския риболов и разбира се това е точно техния и нещата трябва да се правят само по този начин и никой друг/, подобни опозиции суха муха срещу нимфа или пък както в днешно време се мъчат да ни убедят от кастата/църквата/ на шнуристите/чнурохвъргачи/, че трябва да се мухари само с помоща на шнур/една измислица на хората от маркетинга/ са характерни за спорта и внасят допълнителен колорит.



Александър Вулев
5х Републикански шампион
по риболов с изкуствена муха

София, ноември 2011

към Статии



към НАЧАЛО


foto foto foto foto foto
All rights reserved ©2011-2012 Alexander Vulev