Рефлексии

Александър Вулев

През последните 30 години мухарският риболов се е развил във всяко едно отношение. Една дузина мухари да ловят в продължение на 50 години, разчитайки само и единствено на собствена практика, пак няма да знаят толкова и да ловят така добре колкото любознателен съвременен практик,който благодарение на съвременните неограничени медиуми на комуникация, четящ и препрочитащ всички значими книги и специализираната периодика по темата,ползва в практиката всички върхови постижения достигнати от другите преди него ,дори да ни изглежда като джудже стъпило на раменете на мухарските великани.
Малко повече от една дузина водещи мухари в света с по средно над 5000 излета за всеки от тях зад гърба си, са разгърнали максимума от възможности пред мухарския риболов като теория и практика до граници недостигани от мухарите преди 30,50 или 100 години. Да не се съобразяваме с постигнатото от тях означава да се поставим на мястото на аборигена сравняван с нивото на съвременната цивилизация. Мухарството е и хоби за забавление ,и за различни хора означава различни неща, но обикновеното невежество със сигурност не помага за повече и по-качествено забавление. Старата максима ,че в мухарския риболов 10 процента от мухарите ловят 90 процента от рибите не е остаряла,което показва че няма такова нещо като щастлив късмет при мухаренето. Аз не вярвам в рибарския късмет, вярвам в добрата предварителна подготовка, адекватната тактика базирана на сериозни познания и практика, както и че няма неуловима пъстърва на муха. Презентацията трябва да е винаги перфектна ,но оттам насетне само комбинация от подходящ метод с правилно подбрана муха за всяка конкретна ситуация са решаващи за успех.

За последните 30 години само в англосаксонската традиция са в циркулация около 2500 издадени мухарски книги от които 90% са посветени на риболова с муха на пъстървата – класическият и единодушно определян за най-сложен като тактики,методи и разнообразие от мухи обект на мухарския риболов. Значимото сред тези книги обаче, което най-често представлява пробив и напредък в спорта, е събрано в около 2-3 процента от тези заглавия. Само с приобщаването към това знание може върху основите му да се надгражда и върви напред – мухарството е интелектуален спорт /освен ако разбира се, не сме решили да се задоволяваме с нивото на постигната приемлива посредственост/. Останалите заглавия могат да служат единствено за добра пропедевтика на мухарството сред начинаещи и средно напреднали. Интернет не е заместител на събраното в тези четири-пет дузини по-значими мухарски книги. Информацията в мрежата е в количества, но като при повечето безплатни неща в живота и липсва достатъчно добро качество и основно задълбоченост. /Никой от тези водещи мухари ,за които споменах по-горе не е склонил от добро сърце да разкрие на света трудно придобитите тайни открити в мухарската си практика обикновено с продължителността на един човешки живот и с интензитет измерван в порядъка от няколко хиляди дни, безплатно по сайтове и форуми в мрежата./ Нищо не може да се сравни с наученото от мухари като Лафонтен с неговия уникален,бих казал гениален цялостен поглед върху мухарската проблематика,като Лоусън – безценен практик за карстови реки,Хароп- уникален ловец на пъстърви от индиански произход ,прекарал 50 години и над 5000 дни в мухарене по Хенрис Форк, района на Йелоустоун и Скалистите планини; или да речем един Санчес - връзвача на новото поколение пъстървови мухи – аз бях приятно изненадан от мои американски съмишленици да получа подписано копие от негова наскоро издадена книга.

Мухарският риболов е безкрайно занимание което трае цял живот. Четенето,препрочитането на значимите автори трае цял живот, повишава чувствително бройката на хванатите с муха пъстърви и удоволствието от риболова. Дали си струва в България да се полагат толкова усилия в овладяване на мухаренето, като се има предвид че условията за пъстървов риболов тук са на ниво не повече от 20% от качеството в цивилизования свят и от това което реално може и трябва да бъде като качество на риболова е въпрос на лична преценка. Тук нямаме зони само за мухарски риболов, нямаме реки или поне участъци забранени за риболов с червеи и подобни гъгрици,забрани за рибарене с блесни и воблери – най-осакатяващите пъстървата методи . Нямаме разбиране че трябва приемуществено да се култивира и стимулира мухарския риболов като по дефиниция по-висша форма на пъстървовия риболов, същевременно най-щадящ рибата,възпитаващ определени ценности свързани с опазване на дивата природа и с висока риболовна култура пред останалите начини на риболов на пъстърва – червеи,блесни, воблери така както е в цивилизования свят.Там никъде няма да намерите река забранена за муха , но на най-добрите реки и езера не пускат с червеи,блесни и воблери. Ненормална работа,маймунски бизнес , е да ходим на частни гьолове и да си плащаме за убиването на вмирисана американка ,а да ловим безплатно диви , редки риби като балканките,колкото и малко да са те. Качествен риболов на балканка у нас ще има само когато и където имаме езера,реки или дори отделни участъци от реки , с въведена висока такса- 40-50 лева за ден риболов и рибите задължително се връщат обратно.У нас нямаме разбиране ,че дивата пъстърва е уникална риба и изисква уникален подход и грижа,живее само при определени условия в дивата природа и никаква скъпоструваща и бавно даваща резултат процедура като зарибяването не може да замени ефективността на catch & release – практика въведена в риболова първо от мухарите, която одобрявам – да пуснем обратно в реката уловената балканка. От около 300 уловени на муха балканки този сезон , поне 80% от които мерни риби- най-голямата почти 50см и десетки риби от порядъка между 35-40см съм убил две 25 сантиметрови риби.От 30 уловени американки съм убил четири риби. Аз за себе си съм стигнал твърдо до убеждението ,че само с подхода “хвани и пусни” е възможно поддържането на качествен риболов на пъстърва навсякъде без да е необходимо да се правят скъпи и със съмнителен ефект гимнастики като прочутите у нас пъстървови зарибявания /и както сочат научните изследвания през последните 10 години - зарибяванията са изключително вредни за местната балканка/ - те няма да са необходими ако пускаме рибите обратно.Върнатата днес в реката уловена едра балканка е по-важна от чували зарибителен материал/не е ли това ирония – да имаме забранен за мухарене размножителен сезон за истинската местна риба, а след това да и изсипваме чувалите с бройлерова рибарникова балканка, която да пречи и изтласква истинската местна балканка от реката, в името на която уж полагаме грижи и дори забраняваме всяка есен риболова. Аз съм убеден противник на зарибяването на реките там , където местната балканка може да се размножава и ако изобщо оцелеят от зарибените риби ще минат години докато някоя от тях стане като пуснатата обратно риба. Една и съща риба трябва да може да се хване повече пъти и дори от повече мухари не само от един. За един мухар пускането на рибата е съвсем естествена последица от философията на самоограничение същностна за този риболов,където важна е не рибата , а уникалността на преживяването и това как ловим ,а не какво и колко. За риболовците със стръв пускането на рибата обратно е болезнен процес, който е в противоречие с ядрото на тяхното разбиране за риболов/месарско/,че най-важно е да се лови повече риба с цената на всичко независимо по какъв начин. Помолете следващия път когато сте на реката някой със стръв да върне обратно уловената балканка в реката и ще чуете всякакви оправдания за убитата риба – че той много обичал риба,че ще я подари на болен или гладен роднина – всичко това споделено с неодобрителна гримаса- откъде накъде да пуска рибата - минал е толкова и толкова километри. Това е за съжаление същността на доминиращата риболовна култура в България – описана в една дума – примитивна или както казва един побелял приятел – от каскет- бомбе не става. Качествен риболов на пъстърва у нас по модела на цивилизована Европа и Америка не е възможен на този етап по липса на разбиране от страна на самите риболовци за това какво да се прави и какво не на пъстървова река и чак след това заради липсата на правилна държавна политика относно уникалността на пъстървата и риболова на пъстърва ,да не говорим за влезлите отново в сила стари дискриминационни ограничения за правото да практикувме пъстървов риболов в делничен ден- забрана , която няма в нито една страна в Европа и може би в света. Аз за себе си не съм сигурен , че ще спазвам този закон както споделиха и мнозина мои съмишленици ощетени от тази дискриминационна постановка. Разбира се , за всички мухари остава възможността да ловят кефали, но чувам че дори тази повсеместно разпространена риба е пооредяла в последните години.

Ще си спомням винаги излети от преди 9-10 години /след които егото ми на добър мухар се издуваше като балон за да се спука после при някой труден ден по Струма/, когато на Голям Беглик беше нещо нормално да хванеш 50-70 кефала между 250-350г за един излет придружавани често от по половин дузина екземпляри от 600-800 г и понякога риби между 1 и 2 кг като най-добрия ми кефал беше 2,5кг, а най-добрите ми дни бяха с повече от 100 риби - общо над 20кг риба на ден /основно кефал и червеноперки на муха/ за близо 14 часа непрекъснато мухарене като имаше и дни когато такива обеми се постигаха и в рамките на някакви си 5-6 часа мухарене!! Някъде малко преди да се случи един такъв излет бях престанал да ходя с кошче и да прибирам рибата – пусках всички кефали до един обратно. Тогава правех това не защото имах разбиране както е случая сега с пускането на пъстървата и колко това е важно за нейното съществуване и качествения пъстървов риболов, а защото огромното количество бързо уловена риба по Голям Беглик ми пречеше да се движа, а аз изминавах големи километри покрай брега без да мога да се върна до колата с улова.Принуден от обстоятелствата, почнах да възприемам идеята, че рибата може и да се връща обратно. Тогава почнах постепенно да разбирам,че важен е само риболова сам по себе си в чистата му форма, а не убиването на улова, което няма общо със самия риболов или казано по-ясно - мухарския риболов и убиването на рибата ставаха за мен две различни неща и от едното не трябваше задължително да следва другото. Аз винаги изпитвах известно угризение и вина за това че ловя толкова много, необезпокояван от никого и дори пускам обратно всичката уловена риба, вместо както е общоприето да я прибирам - през този излет както и в 95% от излетите ми почти всяка седмица в делнични дни между 1994 и докъм 1997 в Родопите не срещах жива душа за целия ми престой – обикновено по два или три дни седмично. Без мобилни телефони, без други хора това беше истинско сливане с природата и пребиваване в друг свят – този на дивата природа и нейните закони. Питах се с какво съм заслужил тази благодат – ям когато поискам, спя когато поискам и ловя с мухарка – най-великия риболов -толкова много и хубави риби колкото и когато поискам сред величествените борове на същата планина , където според някои историци може би за пръв път се е ловяло на изкуствена муха преди 2000 години от древните македонци. Това бе най-добрия възможен риболов в България и аз го имах само за себе си без други хора наоколо -винаги само в делнични дни докато всички останали се потяха някъде в ниското в прашните градове и ходеха на работа – беше хубав живот за мен!Най-често спирах колата на самия бряг и нощувах на седалката бос с дрехите и завит с одеала. Нощем се събуждах по няколко пъти от студ и неудобство, понякога включвах двигателя да поработи за да мога да се стопля и заспя отново, а сутрин на развиделяване ставах одървен , но с непознатото усещане за захвърленост в един различен, но реален, първичен , със свои правила свят. В продължение на седем наситени с много риболов мухарски сезона не отидох на пъстървов риболов нито веднъж именно заради тази благодат.

По онова време Евгени Георгиев – по-млад от мен , способен мухар,напразно се опитваше да ме изкуши с предизвикателствата на пъстървовото мухарене, но моя непоколебим отговор бе – ела с мен на Васил Коларов – бившето комунистическо име на Голям Беглик - и ще разбереш какъв риболов правя горе,софийските мухари не сте правили подобни излети. През 1996 го заведох там с още двама негови другари. Аз бях с моята кола и оставах за два дни, а те щяха да пътуват обратно за София същия ден.За Евгени това бе първо идване в Родопа и след този излет не ми спомена повече за Душанци,Огняново,Бебереш,Кочериново,Враждебна,Болшевик ,устието на Искър или Дикани – местата където той и другите софийски мухари ходеха за кефал на неподвижна вода – нищо не можеше да се сравнява с мухаренето на Голям Беглик. Това беше най-истинският възможен мухарски риболов , за истински местни риби, зарибени от самия Господ,а не от човеците. Дори сега няма място в България , където да е възможен такъв мухарски риболов като тогава. За съжаление чувам че риболова там вече далеч не е същия. Количеството риба /балканки и понякога американки/ което сега ловя за цял сезон по пъстървовите реки , на Голям Беглик се ловеше като бройка /само кефали и понякога червеноперка/ за не повече от 5-6 дни,но предизвикателствата пред ловеца на пъстърви с муха са несравнимо по-високи.

Евгени така и не успя да ме запали по пъстървите ,но в един момент, когато бях усетил пренасищане от мухаренето за кефали ,по риболова на балканки ме запалиха други двама мухари – Николай Йовчев и Боян Ефремов. Преди да ги срещна имах всичко на всичко три малки пъстърви уловени на суха муха – първата ми балканка на муха /суха/ от Широколъшка река плюс една балканка и една американка!? от Спанополска река в Пирин.По онова време Николай и Боян ловяха предимно с блесни и когато условията бяха благоприятни , от април насетне – със сухи мухи. В този период покрай тях дори направих около двадесетина излета с блесни за по-малко от година, само за да установя много скоро ,че това не е метода, който ме удовлетворява – твърде скучен ,лесен и безинтересен, но не на последно място имаше множество дълги периоди при тези излети, когато блесните очевидно не работеха. Дори блесните да бяха по-ефективни от мухаренето , нямаше шанс те да станат мой любим риболов – освен интелектуално неангажиращ и не особено забавен като риболов, блесната безмилостно осакатява пъстървите по фатален за малките и маломерните риби начин.

В този период вече бях и под давлението на прочетеното за риболова с муха на пъстърва в два стари броя на Trout and Salmon от 1995 и 1996 – бях много впечатлен. Пазех тези броеве купени по времето на един престой в Ирландия и от тях знаех ,че пъстърва се лови по всяко време и съвсем не само или основно на суха муха,но на нимфи,мокри и стримери , само че аз явно не бях много наясно как става това, но със сигурност не точно така както съм ловял кефали. Преломен беше един риболов в Стара планина на Бяла река. По брега все още стояха старите табели от комунистическия режим с надпис “Правителствена река – риболова забранен!” С Николай имахме по някоя балканка на блесна,когато изведнъж по обед атаките спряха и почти два часа нямахме удар. Аз носех мухарка заедно с блеснарката . Върнах се до колата, зарязах блеснарката и взех мухарката.Метнах в първия вир изпречил се пред очите ми нимфата и някак успях да извадя една след друга две малки балканки, пропуснах трета и след това имах още една.Това бяха моите първи балканки на нимфа. Малко след този излет повече никога не използвах блесни при риболов на пъстърва. Тогава бях сложил потъващ шнур , нимфа Pheasant tail и разчитах на уменията си практикувани в случаите при риболов на кефали, когато рибите не взимаха на повърхността и нимфата трябваше да стигне дълбокото. Дотогава макар и много по-рядко бях хващал различни риби на нимфа –кефал,бабушка,мренка,каракудка,костур,сулка, но с изключение на три-четири по-добри кефала- хващах само малки риби, вероятно защото не знаех как да ловя добре по този начин, за разлика от опита ми с хирономоидни имитации в затворен водоем, където имах множество успешни излети и големи кефали предимно от Огняново и Широка поляна. Пъстървовите мухи –сухи и нимфи бях купил/ още не вързвах мои/, четири-пет сезона преди този повратен риболов на Бяла река заради споменатия двуседмичен престой в Ирландия през 1995,където се предполагаше,че ще ловя пъстърва. Тогава освен някое друго костурче до педя на нимфата /Заешкото ухо/ на река Шанън не успях да ловя пъстърви заради уникалните,рекордни за страната жеги за последните 100 години в този период, както ми обясняваха местни мухари дошли на реката чак от Дъблин, които също като мен бяха капо. Помня как неодобрително клатеха глава към набора ми от традиционни английски сухи мухи и нимфи, и казаха – нямаш мокри мухи -тук ги ловим на мокри, и ми показваха техните мухи, които сега бих разпознал като традиционните за Острова мокри мухи.

Някъде в този период след онзи паметен ден на Бяла река ,ме потърси и покани на обяд по повод моя мухарска статия- Джеймс Хътчисън- тогава аташе по печата към посолството на САЩ в София и директор на американцкия Културен институт у нас ,и най-вече – страстен мухар. Аз ще помня с голяма благодарност неговия щедър жест на добра воля към мен, с голямо значение за моя път в мухаренето за пъстърви. Г-н Хътчисън ми подари тридесет броя от четирите най-реномирани американски списания за мухарски риболов от неговата лична колекция, правейки ми комплимент, че за него аз съм първият в България , който публикува материали за този велик риболов на пъстърва с изкуствена муха! Тогава дори нямах добра представа какъв източник на познания представляват тези списания и какво значение ще имат за развитието ми като мухар. И досега заедно със събрани от мене англосаксонска периодика и непрекъснато нарастващата ми колекция от значими книги в мухарската ми библиотека , тези издания са част от една сериозна база данни и безценна информация ,ноу хау, тактики и стратегии за пъстървов риболов с муха каквито нямаше от кого да науча от малцината недобре запознати, практикуващи отвреме на време мухарството у нас по онова време. От страниците на списанията на американския дипломат за пръв път научих за Халфорд,Скюс,Хюит,Гордон,Ла Бранш,Сойер,Маринаро,Бергман,Улф,Швайберт,Флик,Свишер,Ричардс,Каучи,Настаси, Лафонтен,Лоусън,Боргър,Кре,Клоузър,Кригер,Кауфман,Матюз,Хароп и други, които от преди повече от сто години насам чак до наши дни са положили и полагат стандарта в пъстървовия риболов с муха в света. Без тях съвременния мухарски риболов нямаше да е това, което е днес и за млади мухари като мен – на прага ми е едва моя петнайсети мухарски сезон, както и за най-опитните - цялото това знание получено от мухари като тях е като златна мина.



сп.Лов и риболов, януари 2006

ПС

Както подчертава Боб Уайат нищо в мухарския риболов не се случва и няма смисъл извън контекста на традицията , и има приемственост, а богатата литературна традиция и самият характер на заниманието предразполагат към рефлексии за неговата същност /мухаренето не е от вчера, въпреки че у нас знам за хора дето се държат от години все едно този риболов е почнал от тях насетне или от някой техен приятел дето им е показал от коя страна се държи мухарката./

Остарялото и неадекватно правило за забранения размножителен период е правено в старите времена преди no kill /неубиването на рибата/ и "хвани и пусни" да станат мото на пъстървовия мухар.Единственият закон на истинската пъстървова река може да бъде и само този - за неубиване на балканката, забранен сезон при това единствено условие може и да няма. Неубиването на рибата предполага също и прекратяването като ненужнo и пагубнo за оригиналния генофонд на местната балканка мероприятие наречено "зарибяване", което според научните изследвания през послените 15 години e изключително вредно за всеки местен вид кафява пъстърва и сьомга.



Александър Вулев
5х Републикански шампион
по мухарски риболов

София, януари 2012

към Статии



към НАЧАЛО


foto foto foto foto foto foto foto foto
All rights reserved © 2011-2012 Alexander Vulev