Словения 2013

Александър Вулев

След информациите за проливни валежи през пролетта се наложи преместване на предварително планираните дати за мухарене в алпийската страна за лятото. Не е най-доброто време , но по забележителните словенски реки няма лош ден, всеки ден мухарене там е празник за сетивата, още повече че дори при втората промяна се разминахме за малко с още валежи, този път гарнирани с гръмотевични бури. Тази година подбрах такъв сценарий, че да събера максимум инфо и да удовлетворя желанията си от естетическа гледна точка - прекрасни реки, чист въздух, зашеметяващи гледки и по-малко зарибени риби, защото както е добре известно за реките в Словения, особено тези популярни сред туристите са презарибени, въпреки че от това не следва автоматично да са много лесни. За мое съжаление реката на която на първо място исках да ловя беше само кожа и кости, много, много ниска, само камъни и малко вода. Това наложи промяна на първоначалния план, но човек се съобразява с природата и условията на момента, така че поех по посока други реки.

На едната река беше сравнително по-трудно, но усилията си заслужаваха - борбени американки 35-45см, според местните - размножаващи се сами в реката*, примесени с малко зарибени риби. Тук-там закачих по някоя дребна мармората под 30см и откачих след минута борба една 70см американка, съдейки по окраската - зарибена риба. Освен двама други мухари, които виждах за малко в далечината на около километър пред мен, срещнах само още един , с който ловихме за кратко на около 100м един от друг. Това не беше пречка, защото той ловеше само от брега и това стесняваше периметъра му на действие, а правилното газене е умение по-важно и от кастинга. Техниката е малко по-особена от това което правя 85% от времето на българските реки, но с правилната тактика няма начин да се сбърка - риби се хващаха доволно. Особено полезна по време на престоя ми бе импровизираната ни среща с един от много сериозните мухари там, с много богат опит в Словения, който ме посрещна със славянско гостоприемство при това без да му се обаждам предварително за визитата си. Неусетно премина час в разговорите ни за риби, мухи и особено за някои нестандартни техники и тактики. Част от обсъжданите методи на мухарене бяха далеч от пуризма и ако стария Халфорд** беше жив и можеше отнякъде да ни чуе, щеше да ни анатемоса и да предложи да ни изгорят на кладата на Светата инквизиция на мухарския пуризъм:–) ! Друг плюс беше че успях да поогледам лично още три интересни реки, които дотогава знаех само по име.

Втората река на която топнах мухите, избрах за по-неангажиращ, релаксиращ риболов, отново под естетическото условие за хубава природа, пасторални пейзажи и свеж планински въздух. Множество борбени американки между 35-45см, 5-6 балканки от по 25-27см и даже два досадни липана под 30см ме крепяха ангажиран през цялото време, а поривите на американките особено мощни в тези силни алпийски води ще впечатлят всеки изкушен от пъстървовото мухарене. Смених 2 участъка на разстояние 25км един от друг. На първия макар да хванах риба с първото замятане, после за цял час хванах само още една и реших да я търся другаде. Бързо си припомних някои тънки моменти от риболова в тази река отпреди 7 години и деня се изниза неусетно в екшън.Не срещнах друг мухар до последия час, когато на хубав вир видях един колега на отсрещния бряг да се мъчи с нискоефективен метод за наличните условия и мухи за риболов под повърхността. Направи ми впечатление, че на всеки 3 минути сменяше мухата, но това не му помогна с нищо.Поизчаках го малко от колегиалност, хванах една добра дъгова на мястото където бях, върнах я обратно и в момента в който го видях, че "пусна" вира и се изравни на далечния бряг с мен , подходих да ловя на неговото място, но от моя бряг. Човекът продължи да рови в кутията си за "правилната" муха. Аз поопипах малко мястото и треснах една добра , борбена американка.Той не ми обърна внимание, вероятно да не губи концентрация. Обаче аз хванах още 2 броя бързи, добри американки от това място и като погледнах, усещах го , че става малко нервен. На четвъртата риба, която на всичкото отгоре беше и най-голяма и положи всички усилия да се разпляска из целия вир, че и отвъд него докато я набутам в кепа, видях човека на отсрещния бряг да си прибира такъма , врътна се, обърна ми гръб и пое в неизвестна посока. Това ми се е случвало много пъти и по нашите реки, и ако на мен ми се струва, че не съм направил нищо особено, то този колега и други като него сигурно са се чудели защо аз ги ловя, а те - не. Както казва Скюс - за мухарския риболов трябва да имаш РЪКА - някои просто не могат да станат достатъчно добри, особено с нимфите и другите мухи за риболов под повърхността , може би ги бива повече за някакви други дейности или пък стават пуристи.

Попил добро количество полезна информация, пряко от понатрупан личен опит плюс още тънки моменти научени от правилния човек на място, се отдадох на приятно прекарване на остатъка от времето в почивка, забавления, пробване на местната бира, разходки по живописното Адриатическо крайбрежие, кроейки планове за следващи мухарски воаяжи по тези места.

Пътуването с мухарка продължава!

--------------------------------------
*Cловенците цитират техен биолог, който още преди повече от 100 години наблюдава американки размножаващи ce cами без човешка намеca в някои тамошни реки. Другото мяcто в Европа за което ce говори за възпроизвеждащи ce натурално американки е една река в Обединеното Кралcтво.

**Халфорд - така наречения "баща" на сухата муха, макар че не я е измислил той. Плешив и догматичен, досаден пурист, напомня ми малко и на външен вид на един наш форумен мишок дето връзва много мухи и не може да ги хваща /рибите/добре. Въпреки големия брой поcледователи ,които имал навремето, е циркаджия за мен и за всеки по-опитен мухар, ако би имал търпението да прочете докрай първата му книга ще му стане ясно , че когато я е писал Халфорд е бил слаб мухар , и е нямал никакъв опит , факт, който историците неотдавна потвърдиха, но безкритичната немиcлеща тълпа възприемала възгледите му за чиcта монета,приемали го като мухарcки корифей. Последната му книга е вече базирана на натрупан опит, но поради ограничеността на разбирането му за мухарския риболов е почти безпoлезна към днешно време за разлика от визията на неговия идеологически противник Скюс. Множество от идеите на Скюс и до днес са една солидна школа в мухаренето и винаги ще бъдат актуални за разлика от догматичния, безперспективен пуризъм на Халфорд.


Александър Вулев
5х Републикански шампион
по мухарски риболов

София, юли 2013

към Статии



към НАЧАЛО


foto foto foto foto foto foto foto foto foto
All rights reserved © 2013 Alexander Vulev