Словения 2017

Александър Вулев

Първата седмица на юли при 26 градуса температура, мухаренето започна ударно с 30см липан и хиперактивни американки от порядъка на 40-50 см още на първото добро място на реката. Водата беше бистра и под средното за сезона, но по обед вече се усещаше леко затoпляне. За пръв път от единадесет сезона тук, лових с мокро газене, гащиризона само щеше да ме прегрее и затрудни в придвижването по реката. Нямаше други мухари, което не беше добър знак и за целия престой срещнах само един италианец на реката два дни по-късно. За 2 -3 часа имах 10-15 американки, всички без една над 40 см. Треснах една към 60см, но след 3-4 минути и три скока над водата замина. 10 минути по-късно удари дъгова към 70см, направи нисък скок над водата, но успях да я овладея. Мислех, че ще успея да я докарам в кепа, след като укротих първия и най-мощен порив, но влакното се скъса. Беше грешка, че почнах с по-тънко влакно, отколкото ползвам тук напоследък, но ме бяха предупредили, че през последната седмица рибите са станали трудни, затова използвах по-малък диаметър влакно. Ако не бях теглил повече от 15 риби преди това, всичките добре борещи се, най-вероятно щях и с по-тънкото да изкарам въпросната риба, но след толкова борбени риби влакнотo е било за смяна, поразтеглено и/или наранено.

Този ден не се налагаше голям преход и честа смяна на места, рибите - само американки бяха активни. Видях 4 мраморни около 40-50см, което не е голям размер за тази река,но едно нещо е да ги видиш, друго да ги хванеш. Моя опит по тези реки беше такъв,че щом аз мога да ги видя марморатите, най-веротно те са ме видели много преди това като нервно плуваха напред-назад в бистрата, плитка вода на този вир. Прекарах повече от 40 минути там, показах най-резултаните си мухи на тези риби, но освен мимолетно любопитство не последва никаква друга реакция. През ума ми мина, че по моя равносметка досега всички мраморни, които съм хващал тук са били риби, които не съм видял преди това и никога не хващах риби, които можех да видя във водата, освен липани и американки. До вечерта схемата на риболова остана непроменена - само американки на потъващи мухи. Очакваното люпене в края на деня не се се състоя, и по-здравия ми бамбук за суха муха не влезе в действие, въпреки това ръцете вече ме понаболяваха от прекараните часове в дърпане на добре борещите се американки. За моментните условия на реката, риболова бе по-скоро добър, не можех да искам повече от това.

В следващите дни температурата се качи с 6 градуса и на 31-32 градуса риболова стана тегав, а нивото падна с над 20см. Повтори се схемата от първия ден - пак видях 4-5 неголеми 45-50см марморати, пак се мотаха нервно напред-назад из вировете, не искаха нито на големи, нито на малки мухи с тънко влакно. Мухи, с които съм ги ловил при други излети бяха тотално игнорирани. Треснах и още една 60см дъгова, но почти веднага с първия скок се откачи.За пръв път ми се случи за цял ден да хвана само американки, те толерират по-добре ниската, бистра и малко по-топла вода от нормалното за сезона. Направи ми впрчатление, че за разлика от първия ден, когато множеството риби вземаха добре мухата, в топлото време рибите бяха станали лениви, по-бавни, имаше повече риби закачени накрая на устата и даже по-отстрани и/или отдолу, което е характерно за не особено активни риби. Отново и в следващите дни вечерите бяха без никакво люпене, вместо очакваното характено гъсто люпене - бамбука и сухите мухи пак почиваха. Последният ден за мухарене в Словения реших направо да го съкратя - нямаше смисъл, скъпо е да се мотаеш по реката при положение, че условията за риболов са далеч от добри.

И в България, и в Словения, липсата на гъсто люпене последните повече от 12 месеца в периоди от сезона, през които съм свикнал то да се случва най-редовно, е нещо, което ме кара да се замисля за влиянието на климата и предизвиканите промени - нехарактерно ниската за дълги периоди и често по-топла вода, драстичната липса на люпене - особено по реки у нас, където имам най-редовни наблюдения последните 17-18 сезона, също хващането само на кефали по места, където преди съм ловил единствено балканки.За пръв път от почти 15 години, не прекарах Бъдни вечер, Коледа, последния ден на календарната година или първия ден от новата календарна година в мухарене /а някои сезони 2 или 3 дни от тези празници/ - толкова безжизнено изглеждаше състоянието на реката. Няма ли вода - няма я и пъстървата - този символ на победилия империализъм, особено кафявата пъстърва /балканка/, успешно разселена от региони, за които е местен вид в Европа, почти навсякъде по Земята - Чили, Аржентина,Северна Америка, Нова Зеландия и др. докъдето са стигнали пътешествията, откривателството и колонизирането на нови светове, но също и дъговата пъстърва- най-успешния американски експорт, макар и да се говори, че в Европа се размножава натурално, без човешка намеса едва само на 2-3 реки.

Пътуването с мухарка продължава!


Александър Вулев
5х Републикански шампион
по мухарски риболов

София, септември 2016

към Статии



към НАЧАЛО


foto foto foto foto foto foto foto foto
All rights reserved © 2017 Alexander Vulev