Словения, есен 2015

Александър Вулев

След дъждовното пролетно рандеву в Словения сега в началото на септември отново проливен дъжд удари основните реки там и промени първоначалната ми стратегия за риболов . Трябваше да избирам измежду по-малките, по-слабо засегнати от дъжда реки, където статистически се ловят по-малко от големите пъстърви в Словения. Но както беше писал някой - ако искаш да ходиш за големи пъстърви отиваш в Монтана,САЩ, ако искаш да ги хванеш - отиваш в Словения.След 2-3 разговора с правилните хора и на базата на предишни мои излети по реките на тази алпийска страна от вече 10 години поред, избрах една нова река на която не бях ловил досега, и още една , на която бях ловил по време на септемврийския потоп през 2010, и която предвид обстоятелствата реших,че би трябвало да е подходяща за момента. Списъкът от реки на които съм ловил в Словения нарасна на 9 реки - Сава Долинка, Сава Бохинка, Бача, Сава,Радовна,Савиня, Требучица, Индрица, Соча. Този сезон новите реки на които топнах мухата станаха 5 - три реки в България и 2 реки в Словения - една през пролетта и втора есента.

Първата избрана река беше любимата на Мариан Фратник словенска река по негови думи. Мога да разбера защо на създателя на F-Fly тази река с удобни за суха муха дълги,недълбоки вирове с умерено течение е била любима, но от 2-3км участъци по които лових не бях така впечатлен сравнено с други реки там. Може би просто не беше правилния ден да я посетя - водата не беше висока, но оцветена след дъждовете, а през гащиризона я усещах доста студена при температура на въздуха сутринта 8 градуса Целзий. Съответно риболова тръгна мноооого бавно - първите 2 часа - 0 риби , 0 атаки и 0 риби видени във водата, съвсем не като на някой рибарник в течаща вода в Босна , за който да съм чувал. Не срещнах и дежурните групи от италиански мухари, най-честите посетители по тези места, и това допълнително ми светна лампичката в червено. Само един поляк и румънец, дето сравнително скоро се отказаха от добрите си места, заели ги преди мен, и после поеха към други участъци.

Още преди обед слънцето започна да пече, температурата на водата и въздуха да се покачват и както нищо не се случваше, така мухаренето потръгна отведнъж в стабилно теппо. Още на първия дълъг,добър вир хванах 6-7 дъгови пъстърви между 35-40см плюс няколко пропуснати атаки. Докрая на деня докато траеше затоплянето риболова продължи в тоя ритъм, рибите се бореха добре, но нищо особено сравнено с по-големи риби дето съм хващал по основните реки. Последно излезе една добра макар и малко стройна 40см балканка, която беше най-високо оценена от мен за тази мухарска сесия. Може би някой следващ път на тази река ще намеря по-добрите участъци и риби, но аз не ползвам услугите на никой от местните гидове, предпочитам да се справям сам, по-интересно ми е така.

На другата река на която лових, преди 5 години бях хванал първата си малка мармората и тогава видях на живо за пръв път около 55-60см мармората да подгони мухата ми и да се откаже в последния момент.Този път реката беше в много по-добра форма, пълна с вода,абсолютно бистра ,но не висока и не много студена. Срещах двама италиански мухари, което беше добър знак.Питах ги къде ще ловят, надолу или нагоре срещу течението, защото бяха дошли преди мен, но бяха по-бавни в обличането.Избраха да тръгнат нагоре, което приех със затаена радост, защото имах предвид едно-две места, които помнех от прдишния път тук и исках да мина преди тях - все пак реката не е от големите и много бистра. Първата ми риба беше най-малката , която хванах и за двете реки - 25см дъгова. Не почваше много обещаващо, но реката изглеждаше във фамозна форма за сезона!

10 минути по-късно на едно много лукаво място, закачих нещо дето почна в първия момент да се суети педя напред, 2 назад, но не даваше да го отместя на никъде с не много слабата си #7 мухарка. Загрявах, че контакта е със сериозна риба и в следващия момент водата завря и закипя.Рибата се показа и размята яростно на повърхността, и тръгна надолу по силното течение за да си спести усилието да се бори освен с мен, и с мощното течение. Почнах да я следвам, стопирах я за кратко на 2 пъти докато не спряхме някъде на около може би на 100м от мястото, където я набодох. Почна се едно дърпане и отпускане, трябваше да я спирам, държейки мухарката с две ръце, само с едната просто не ставаше - рибата успяваше да забегне и да се отдалечи още. Загубих представа за време, можех добре да разгледам на 3м от мен прекрасна 60-65см мармората в отлична кондиция, с голяма глава, широка уста, способна да глътне наведнъж 30см американка, както съм виждал от видеото на едни скандинавци.Минаха 5 минути,а може би и 10 минути в здраво дърпане - метър за мен, метър за рибата.В тия минути си спомних думите на един местен гид, че за големите мраморни пъстърви най-добре е мухарка #9, а някой път може и нагоре! Спомних си, че друг местен гид казваше и за hucho-то - дунавската сьомга - Краля на салмонидите в Словения , нещо подобно - заковеш ли рибата в мощно, силно течение, някой път и #10 мухарка може да ти дойде слаба и да искаш да си с #12. Определено моя прът #7 не можеше да се пребори с достатъчен авторитет с риба от тоя клас и го усещах с двете си ръце, на два пъти видях пръчката така сгъната на кръг, че не смеех повече да я напрягам, беше на ръба да я счупя. Проблемите с такава риба са не само чисто физическото и тегло, но и голямата сила на мощното течение, което допълнително я тласка по-далеч от кепа. Нямаше спокойно място наблизо в реката за да придърпам марморатата за по-лесно кепчосване и почнах последна офанзива - сега или никога. Някак успях да я докарам на 2 пъти на 2м от мен и на третия опит тръгнах да подлагам кепа като усещах, че рибата поддава. В момента , когато понечих да я загреба и главата, и част от тялото почна да влиза в кепа, леко свалих пръчката надолу може би някакви сантиметри загрижен да не я счупя, и в тоя момент куката без контра просто се свлече надолу от устата на рибата! Марморатата застина на място неподвижна за няколко секунди, сигурно толкова учудена от внезапния край на упражнението, колкото и аз. Последваха мощни псувни в стил Христо Стоичков от моя страна, но нищо не можеше да изтрие голямата усмивка от нахилената ми физиономия в тоя момент след схватката с пъстърва, която ще помня завинаги.

Марморатата е вида пъстърва, която е най-ценна в словенските реки от Адриатическия водосборен басейн, ултиматния хищник - рекорда на Словения мисля беше 1,20м 22,5кг,но са намирали умряла от старост риба от 1,35м и 25кг! В следващите няколко часа до края на деня единствената мисъл, която ме занимаваше, беше дали ще намеря още някоя активна 60+см мармората или това беше шанса ми за този излет. Хванах още една , но доста по-скромна около 40см, с която оформих Големия шлем от пъстърви за този словенски тур - мраморна, кафява, американка. За деня хванах някъде 30-40 дъгови пъстърви , повечето 35см и 5-6 по 40см.За разлика от голямата мраморна, те изкачаха като коркови тапи от шампанско по на метър над водата с #7пръчка и типет 0,22мм Stroft GTM.

От досегашните ми излети,голямата мармората, както още 4 марморати между 38см и 48см хванах на една муха , която в оригинален вид знам от един новозеландски гид,който я ползва за неговите местни кристално бистри реки и големи плашливи пъстърви, но аз съм я модифицирал за по-бързо и лесно връзване, както и съм променил цветово гамата в някокло варианта. За 2 риболова с нея имах 5 марморати между 38см и 60+см, докато преди това от 3 излета със стандартни мухи и/или масово препоръчваните имах едва 3 по-малки марморати.

Пътуването с мухарка продължава!


Александър Вулев
5х Републикански шампион
по мухарски риболов

София, септември 2015

към Статии



към НАЧАЛО


foto foto foto foto foto foto foto foto foto foto foto foto
All rights reserved © 2015 Alexander Vulev