Словения, есен 2015

След дъждовното пролетно рандеву в Словения сега в началото на септември отново проливен дъжд удари основните реки там и промени първоначалната ми стратегия за риболов . Трябваше да избирам измежду по-малките, по-слабо засегнати от дъжда реки, където статистически се ловят по-малко от големите пъстърви в Словения. Но както беше писал някой - ако искаш да ходиш за големи пъстърви отиваш в Монтана,САЩ, ако искаш да ги хванеш - отиваш в Словения.След 2-3 разговора с правилните хора и на базата на предишни мои излети по реките на тази алпийска страна от вече 10 години поред, избрах една нова река на която не бях ловил досега, и още една , на която бях ловил по време на септемврийския потоп през 2010, и която предвид обстоятелствата реших,че би трябвало да е подходяща за момента. Списъкът от реки на които съм ловил в Словения нарасна на 9 реки - Сава Долинка, Сава Бохинка, Бача, Сава,Радовна,Савиня, Требучица, Индрица, Соча. Този сезон новите реки на които топнах мухата станаха 5 - три реки в България и 2 реки в Словения - една през пролетта и втора есента.

Първата избрана река беше любимата на Мариан Фратник словенска река по негови думи. Мога да разбера защо на създателя на F-Fly тази река с удобни за суха муха дълги,недълбоки вирове с умерено течение е била любима, но от 2-3км участъци по които лових не бях така впечатлен сравнено с други реки там. Може би просто не беше правилния ден да я посетя - водата не беше висока, но оцветена след дъждовете, а през гащиризона я усещах доста студена при температура на въздуха сутринта 8 градуса Целзий. Съответно риболова тръгна мноооого бавно - първите 2 часа - 0 риби , 0 атаки и 0 риби видени във водата, съвсем не като на някой рибарник в течаща вода в Босна , за който да съм чувал. Не срещнах и дежурните групи от италиански мухари, най-честите посетители по тези места, и това допълнително ми светна лампичката в червено. Само един поляк и румънец, дето сравнително скоро се отказаха от добрите си места, заели ги преди мен, и после поеха към други участъци.

Още преди обед слънцето започна да пече, температурата на водата и въздуха да се покачват и както нищо не се случваше, така мухаренето потръгна отведнъж в стабилно теппо. Още на първия дълъг,добър вир хванах 6-7 дъгови пъстърви между 35-40см плюс няколко пропуснати атаки. Докрая на деня докато траеше затоплянето риболова продължи в тоя ритъм, рибите се бореха добре, но нищо особено сравнено с по-големи риби дето съм хващал по основните реки. Последно излезе една добра макар и малко стройна 40см балканка, която беше най-високо оценена от мен за тази мухарска сесия. Може би някой следващ път на тази река ще намеря по-добрите участъци и риби, но аз не ползвам услугите на никой от местните гидове, предпочитам да се справям сам, по-интересно ми е така.

На другата река на която лових, преди 5 години бях хванал първата си малка мармората и тогава видях на живо за пръв път около 55-60см мармората да подгони мухата ми и да се откаже в последния момент.Този път реката беше в много по-добра форма, пълна с вода,абсолютно бистра ,но не висока и не много студена. Срещах двама италиански мухари, което беше добър знак.Питах ги къде ще ловят, надолу или нагоре срещу течението, защото бяха дошли преди мен, но бяха по-бавни в обличането.Избраха да тръгнат нагоре, което приех със затаена радост, защото имах предвид едно-две места, които помнех от прдишния път тук и исках да мина преди тях - все пак реката не е от големите и много бистра. Първата ми риба беше най-малката , която хванах и за двете реки - 25см дъгова. Не почваше много обещаващо, но реката изглеждаше във фамозна форма за сезона!

10 минути по-късно на едно много лукаво място, закачих нещо дето почна в първия момент да се суети педя напред, 2 назад, но не даваше да го отместя на никъде с не много слабата си #7 мухарка. Загрявах, че контакта е със сериозна риба и в следващия момент водата завря и закипя.Рибата се показа и размята яростно на повърхността, и тръгна надолу по силното течение за да си спести усилието да се бори освен с мен, и с мощното течение. Почнах да я следвам, стопирах я за кратко на 2 пъти докато не спряхме някъде на около може би на 100м от мястото, където я набодох. Почна се едно дърпане и отпускане, трябваше да я спирам, държейки мухарката с две ръце, само с едната просто не ставаше - рибата успяваше да забегне и да се отдалечи още. Загубих представа за време, можех добре да разгледам на 3м от мен прекрасна 60-65см мармората в отлична кондиция, с голяма глава, широка уста, способна да глътне наведнъж 30см американка, както съм виждал от видеото на едни скандинавци.Минаха 5 минути,а може би и 10 минути в здраво дърпане - метър за мен, метър за рибата.В тия минути си спомних думите на един местен гид, че за големите мраморни пъстърви най-добре е мухарка #9, а някой път може и нагоре! Спомних си, че друг местен гид казваше и за hucho-то - дунавската сьомга - Краля на салмонидите в Словения , нещо подобно - заковеш ли рибата в мощно, силно течение, някой път и #10 мухарка може да ти дойде слаба и да искаш да си с #12. Определено моя прът #7 не можеше да се пребори с достатъчен авторитет с риба от тоя клас и го усещах с двете си ръце, на два пъти видях пръчката така сгъната на кръг, че не смеех повече да я напрягам, беше на ръба да я счупя. Проблемите с такава риба са не само чисто физическото и тегло, но и голямата сила на мощното течение, което допълнително я тласка по-далеч от кепа. Нямаше спокойно място наблизо в реката за да придърпам марморатата за по-лесно кепчосване и почнах последна офанзива - сега или никога. Някак успях да я докарам на 2 пъти на 2м от мен и на третия опит тръгнах да подлагам кепа като усещах, че рибата поддава. В момента , когато понечих да я загреба и главата, и част от тялото почна да влиза в кепа, леко свалих пръчката надолу може би някакви сантиметри загрижен да не я счупя, и в тоя момент куката без контра просто се свлече надолу от устата на рибата! Марморатата застина на място неподвижна за няколко секунди, сигурно толкова учудена от внезапния край на упражнението, колкото и аз. Последваха мощни псувни в стил Христо Стоичков от моя страна, но нищо не можеше да изтрие голямата усмивка от нахилената ми физиономия в тоя момент след схватката с пъстърва, която ще помня завинаги.

Марморатата е вида пъстърва, която е най-ценна в словенските реки от Адриатическия водосборен басейн, ултиматния хищник - рекорда на Словения мисля беше 1,20м 22,5кг,но са намирали умряла от старост риба от 1,35м и 25кг! В следващите няколко часа до края на деня единствената мисъл, която ме занимаваше, беше дали ще намеря още някоя активна 60+см мармората или това беше шанса ми за този излет. Хванах още една , но доста по-скромна около 40см, с която оформих Големия шлем от пъстърви за този словенски тур - мраморна, кафява, американка. За деня хванах някъде 30-40 дъгови пъстърви , повечето 35см и 5-6 по 40см.За разлика от голямата мраморна, те изкачаха като коркови тапи от шампанско по на метър над водата с #7пръчка и типет 0,22мм Stroft GTM.

От досегашните ми излети,голямата мармората, както още 4 марморати между 38см и 48см хванах на една муха , която в оригинален вид знам от един новозеландски гид,който я ползва за неговите местни кристално бистри реки и големи плашливи пъстърви, но аз съм я модифицирал за по-бързо и лесно връзване, както и съм променил цветово гамата в някокло варианта. За 2 риболова с нея имах 5 марморати между 38см и 60+см, докато преди това от 3 излета със стандартни мухи и/или масово препоръчваните имах едва 3 по-малки марморати.

Пътуването с мухарка продължава!

към Статии

към НАЧАЛО