Словения 2016

Този сезон наминах за 10-ти път след 2006-та към слънчевата страна на Алпите по словенските пъстървови реки. Очакванията бяха не особено високи, независимо, че мястото е световна дестинация и най-богато в Европа средоточие на сладководни води. След потопа през септември 2010 съм съвсем наясно с особеностите на времето по тези места и как условията са решаващ фактор за качеството на риболова. Предвижданията за най-гореща година в историята явно се оказваха верни и за тукащните реки.

Предварителната прогноза беше за дългоочакван дъжд, който да пораздвижи ниските води и да активира рибата. Както обаче и друг път се е случвало последите няколко години, реалността се размина с прогнозите /този път не в моя полза/ и съвсем леките валежи не вдигнаха ниското ниво на реките.Не беше валяло повече от месец и изгледите за риболова изглеждаха да са далеч от потенциала на реките.По тази причина реших да не ловя на нови реки, тъй като условията нямаше да позволят да извлека максимума, затова избрах да ловя предимно на нови участъци от 4 реки, по които бях мухарил в предишни години.

За разлика от други години бях много добре подготвен откъм такъми и мухи, но едно 80% от възможностите щяха да останат неизползвани заради условията.Хванах риба още на петата минута пред погледите на 3-ма местни млади мухари с люблянски регистрации на колите. Излизаха пъргави американки между 35-45см, които се бориха доста добре. За разлика от други години по тези реки, този път не видях нито една голяма мармората. Все пак имаше някаква тръпка, защото за всяка риба трябваше да се поработи добре и понякога се налагаше да се ловят риби, които се виждаха във водата, нещо което не се случва често по българските реки. Това че някои риби се виждаха, не ги правеше по-лесни, някои се плашеха при най-леко движение още на 15м от брега, други успявах да надхитря. На бройка, риболова беше приличен, но рибите бяха нервни от малката вода и пипаха мого леко /на една от реките причината рибите да са стресирани беше друга, но за това може би някой друг път/. Пъргавите 35-45см дъгови стигаха първи до мухата, изпреварвайки много, много редките по-големи риби, които със сигурност ги има в тия води.Един-единствен път закачих една малко по-едра американка над 55см, която успях да излъжа да вземе мухата и можах да проследя цялата атака преди някоя по-малка риба да я изпревари, но при ваденето някакси успя с номера с мощното разтърсване на главата над водата да изхвърли мухата от устата.

В един от по-обещаващите, неслънчеви дни се натъкнах на навалица от 5-6 мухари, явно като мен решили, че няма лош ден на реката и трябваше да ловя след някой от тях независмо коя посока поема. За да ловиш след някого и да хващаш, особено ако този някой е добър, трябва да намериш начин да станеш по-добър, иначе няма да хващаш, а ако не хващаш по-добре да се занимаваш с връзване на мухи и кастинг.

Намерих много нови места, които при следващо посещение при по-подходящи условия обещават приятни моменти. Хващах риби и на четирите реки, но както споменах риболова беше по-скоро средна работа за оптималното за тези реки. Най-добрата извадена дъгова беше към 45см, още към две дузини 35-40см борбени американки, две малки мраморни и един мижав липан, риба която умишлено избягвам да ловя в Словения.

Останах очарован от новия си кеп оптимизиран специално за тукашните риби и нова мухарка /не бях купувал мухарка от 2009 година/, тъй като месец и нещо преди това счупих 2 мухарки за седмица в 2 поредни риболова /!!??... ... , не бях чупил мухарка от 11 години !/.

Пътуването с мухарка продължава!

към Статии

към НАЧАЛО