Словения 2011

Александър Вулев

Преди участието на Европейското по муха през 2006 в Словения в качеството ни на Републикански шампиони по муха , тази уникално красива страна беше непозната дестинация за мухарене у нас. Оттогава пленен от красотите на тази някогашна древноримска провинция почти всяка година правя по 1 или 2 тура на сезон по някои от премиер реките там. Миналата година по това време в края на септември улучих потоп в Словения - реките бяха излезли от коритата си /единствената ми възможност за мухарене тогава бе един дълъг 12км приток на една от основните реки,който бе бистър и висок ,с изключително красива синя вода на фона на белите камъни на коритото, където хванах първата си словенска мармората/. Магистарлата от Загреб бе на границата да бъде залята, локалните платна на места бяха под вода , в столицата Любляна бе обявено най-висока степен тревога пред пораженията на стихията, вследствие на неспирните проливни дъждове. Запознат вече с променливото алпийско време, не се навивах за кой знае какъв риболов този сезон, защото знаех колко променливо и даже коварно може да бъде времето в Алпите и колко много това влияе на успешното мухарене.

Тази година през септември картинката обаче бе абсолютно различна - водата бе малко в реките, местен ми се оплака, че почти не валяло от месец, но въпреки това рибата бе достатъчно активна за да оползотворя максимално добре дните ми за мухарене там. За разлика от августовското маловодие, което заварих миналия сезон там, сега водата бе дори по-малко, но нейната температурата по-ниска и благоприятна, и вместо бавно, лежерно вземащи августовски риби се насладих на отривисти , мощни атаки , придружени понякога със зрелищни скокове на борбени 28-32см липани, малки балканки и американки стигащи до около и над 60см, но нищо по-голямо от личния ми рекорд за словенските реки до този момент и от най-голямата пъстърва , която някога съм държал на мухарката си от Соча миналия август.

Че Словения е световна дестинация за мухарене привличаща богати туристи от цял свят подсказа купуването на скъп еднодневен билет за риболов от магазина в Блед, където неделната сутрин се събрахме 20тина души мухари и се чуваха немски, френски, английски и италиански. В хотела имаше гости от цял свят - включително японци и американци, но единствените , които първия ден засякох на реката бяха двама мухари - Йън и Брад дошли да ловят 1 седмица тук чак от Аляска! Не знам за каква световната икомическа криза се говори, но съдейки по бройката на мухарите, тук криза определено не се усещаше и не бях се засичал с толкова много мухарстващи през нито едно от предишните си пребивавания в Словения. Първият ден реших да отида на абсолютно непознат участък от реката и скоро мухаренето потръгна - няколко липана и неголеми балканки. Единственото негативно усещане бе, че не съм оптимално екипиран за условията в момента на бистра , ниска вода и плашлива риба, защото очаквах по-пълноводни реки за да гоня само по-големите риби, и единствената гега с мен беше пръчката ми за стримери - един стар деветфутов Орвис #6. Стримерите за разлика от някои други излети не бяха добър избор и рибите явно предпочтаха нимфи и след известно време успях да установя 2 по-успешни модела на които постоянно ловях риби и на които хванах трите най-добри риби за деня. Успях да отделя значително време от излета - може би 3 часа за експерименти - любимата ми част - на техники, тактики и мухи.

Някъде към края на деня се засякох с двамата мухари от Аляска. Поговорихме си добре с Брад,който пръв ме заговори: "Видях те ,че хващаш няколко риби, установи ли кои са по-успешните мухи тук?"- показах му работищите си мухи, направихме си снимки, но най-интересно беше че първото ,което чух от него беше да се оплаче колко скъп е риболова тук в Словения, докато у тях в Аляска за 50 долара може да ловиш целогдошно и то такива риби като Доли Вардън, Кинг Салмон и други най-първокласни пъстървови риби. Казах му , че е късметлия. Двамата с неговия приятел, който вече 3ти път идвал да лови тук в Словения, разтоварили жените в Милано и имали седмица на разположение за мухарене."Е, бил съм в Милано ,то там е още по-скъпо и от тук, жените не трябва да се оплакват толкова , че сте ги оставили там ,така че сте квит"- казах му с усмивка аз. Те ловяха по маниер разпространен в Америка с големи индикатори/плувки - /подобно на начина по който ловят у нас приятелското кръгче на небезизвестния софийски клуб Муха? 94 и техните адепти - сравнително непродуктивен и дървен подход, дето понякога се чудя, дали една болонезка вместо мухарка и червейчета вместо мухи няма да отива повече на този стил/ и Брад ме попита не използвам ли и аз индикатор. Показах му моя начин без плувки и той пожела да го прекопира и изпробва, уверил се с очите си в неговата прилична ефективност.Похвали ми се с нови американски Седж и безупречна Рос макара, и макар че сигурно е много добър особено на техните си риби в Аляска, неволно с тази марка геги малко ми напомни /не знам защо така става всеки път като видя някой с тая марка геги/ на някои наши лимонади както ги наричаме на наш жаргон /още зелени,вчерашни в мухарството, но с големи усти/, въоръжени с топ модел Седж без да знаят какво да правят с него, /което добавя още една основателна за мен причина да избягвам тая марка, ще заприличам на типичен новобранец в спорта/.

Дадох му каквито материали му бяха необходими за да преформулира линията си,още кратки разяснения и се разделихме.Риболовът продължи да бъде увлекателен, с трудни плашливи риби, докрая на деня. Следващият ден беше показателен за неустойчивостта на времето в Алпите - от 30 градуса предния ден - на другия тепмературата падна до нулата и натрупа 20см сняг за няколко часа само на час и половина път с кола на север. При следващия излет избрах един познат участък, който обаче се оказа доста натоварен и от други мухарстващи този ден, и през цялото време ходех на местата след като преди това са преминали поне 2-3 души преди мен,но може би факта че ловя в този сектор вече за 4 или 5ти път и познавам вече обстановката, ми помагаше да ловя риби нон стоп предимно американки и липани, дори движейки се след групата. След няколко километров преход и 5-6 часа на реката, вече малко поуморен и с по-бавни реакции стигнах едно познато място дето миналия август бях хванал най-добрата за деня риба тук и отново още на първото подаване с нимфата последва мигновена атака ,засечка, мощно потегляне , усетих силата на рибата и че е голяма, сгъна гегата, последва скок над водата, въпреки че беше внушителна около 60+см дебела, масивна американка към 3+кг, успя да се изстреля с цялото си тяло на 2 пъти над водата така, че да мога да я разгледам добре и след няколко секунди бясно опъване на линията успя да се откачи...

Колкото по-далеч от достъпните места и паркинга с колите отивах, толкова по-добри ставаха рибите, но откачих още 2 по-добри риби ,едната с дълъг релийз, явно умората си казваше думата , а и малкия ми кеп бе проблем - другата от тези риби бе също значително по-голяма от кепа ми и макар и да я докарах до него , просто не успя да се побере, отърва се успешно - влезе дополовина и излезе, а сетне се откачи... Няма да забравя и как на три пъти огромни 70+см пъстърви изкачаха из длъбините на някои от най-дебелите места и следваха мухите ми преди хитро да се откажат... От положителната страна на нещата беше , че този 7-8 километров участък от реката вече го бях разучил доста добре откъм места и риби.

На връщане по една секретна пътечка към колата покрай реката нещо изшумоля наблизо и се облещих пред вида на една сърна на 5м от мен, която бе не по-малко изненадана от срещата ни и побягна в гъсталака /напомни ми едно републиканско състезание през 2004 на река Въча, най-добрата пъстървова река у нас в ония години, когато преди началото една сърна изкочи на отсрещния бряг и влезе в реката , преплува 50м по течението, излезе на брега и изчезна - Косьо Братанов беше успял да го заснеме с камерата/. В края на деня треснах още 2-3 хубави риби по кило на връщане от местата, където в началото имаше други мухари и не можех да ловя, с което затворих още един вълшебен ден из чудните реки на красивата Словения! Пътуването с мухарка продължава!


Александър Вулев
5х Републикански шампион
по риболов с изкуствена муха

София, октомври 2011

към Статии



към НАЧАЛО


foto foto foto foto foto foto foto
All rights reserved © 2011-2012 Alexander Vulev