В малки реки

Александър Вулев

След многократни отлагания заради непредвидимите валежи превърнали се в бедствие за мнозина, най-после се проведе първия двудневен кръг от Републиканското първенство по муха. Имах късмета да спечеля в двата дена и да победя в индивидуалното класиране за този кръг. С по-добър анализ и някои корекции можех да запиша повече риби в актива си, но и настоящия резултат бе достатъчен за добро представяне. Междувременно на международната мухарска сцена поляците спечелиха домакинско Европейско по муха този сезон,следвани от словаци, втори отбор на Полша и четвърти- англичаните. За съжаление и тази година не успяхме да изпратим български отбор на голям мухарски форум. Сега световният елит се събира в Швеция за Световен шампионат, но и там ще мине без българи. У нас при убийствените валежи, единствени по-малко размътени, по-бързо оттичащи се бяха някои от високите планински реки,където условията за риболов бяха поне от време на време сравнително по-нормални. Риболовът в малките планински реки е много релаксиращ и често доста резултатен, но рибите по правило са малки – 18-22см, единични риби от 30см и нагоре са по-скоро изключения от правилото и се считат за трофейни. Независимо от това , размера се компенсира в някаква степен от бройката- може да се хванат десетки малки балканки.Тези реки са подходящи за начинаещи мухари,които да усетят тръпката от този чудесен риболов, но също са ми любими за пълен релакс сред природата. Особено атрактивен и понякога доста резултатен е риболовът със суха муха след оттичане на голямата вода. Номер 14 Royal Wulff e любимата ми муха в такава ситуация,но напоследък вместо него слагам кръстоска от тяло и опашка на кралския Wulff на Лий Ууф и абсурдния както го нарича ЛаФонтен дизайн на крило в стила на Comparadun - творение на тандема Каучи/Настаси. Мухата, която кръстих Royal Comparadun /по-късно почнах да ползвам и варианта Royal Sparkle Dun/ е убиец и някак си по-лесно и бързо я вързвам отколкото с класическото за Wulff крило от петльово перо и еленова козина , а нейната ефективност в тези малки рекички я прави мой предпочитан избор. Също много ефективни тук са и мокрите мухи, а понякога в трудни ситуации се оказват най-резултатни. Любимата ми тактика за малките реки включва къса мухарка от 7фута и клас 3 шнур. У нас никой не ползва 2 или 3 клас , но няма по- добро полагане на сухата муха от това което е възможно с трети клас шнур – по повърхността почти не остава даже отпечатък –предимство, което е незаменимо при плитки,спокойни,бистри води и много плашливи риби. Понякога за по-добър контрол използвам по-дълга мухарка- 8’6 фута , която е обозначена за шнур клас 5, но поради изключително лекото тегло на тази пръчка – едва 68г, я ползвам безпроблемно и с по-финия клас 3 шнур. За пръв път тези дни пробвах oтличния типет материал Powerflex на Rio ,четири модела от специализираните мухарски поводи от тази марка, включително този с вграден шок абсорбър и мога да кажа, че не съм виждал нищо по-добро от тях. По време на кръга от Републиканското и след това на свободен риболов освен типетите пробвах два модела от новите за България шнурове на Rio произвеждани в най-пъстървовия щат на Америка и може би едно от наи-добрите места за пъстървово мухарене на Земята – Айдахо- Мека за мухарите от цял свят. Simon Gawesworth - експерт в мухарския риболов ловил с муха навсякъде по света за всякакви риби,член на английския национален мухарски отбор повече от десет години , бивш капитан на английския национален отбор по муха до 2004-та и заклет фен на Ливърпул, ми изпрати да тествам половин дузина от шнуровете на Rio като избрах да почна с Rio Grand #6 и Rio Nymph #5. За да не навлизам в детайли, ще кажа само, че това което шнуровете на Rio имат в повече от други, е уникалния дизайн на конусите плюс супер гладко покритие и липса на памет независимо дали е топло или студено. Не успях все още да пробвам Rio Selective Trout, който ще е най-удачния избор за малката вода по планинските реки. Аз съм привърженик на масленозелените плаващи шнурове за плитки , бистри и спокойни води и къси до средни дистанции. Имам психологически комфорт,че този цвят е по-незабележим. По въпроса за цвета на шнура има различни възгледи. ЛаФонтен е твърд привърженик на масленозеления цвят. Джон Годдард и Майк Лоусън споделят, че само с този цвят успели да прилъжат някои от най-големите и супер плашливи пъстърви в изключително бистрите реки на Нова Зеландия и докато мятал с бял шнур Годдарт казва ,не само че бил капо, ами рибата не се връщала с часове на същото място. Джим Винсент – основен двигател в дизайна на шнуровете Rio, заявява че те няма да правят бели шнурове и всички топ модели се произвеждат освен в по-лесните за визуализиране цветове без бяло ,задължително се дублират и в масленозелено. Лефти Кре- още един гуру на модерния мухарски риболов в Щатите е на становище, че шнур в горещо оранжево например е наистина много предизвикателен и много по-лесно може да подплаши рибата от шнур в по-убит цвят. Мнозина обаче ще установят ,че с ярки шнурове , които по-лесно се виждат се замята по-лесно.Повечето са съгласни, че самото движение с шнура над главите на рибата е това, което може в най-голяма степен да подплаши рибата отколкото цвета на шнура. Прошнуроването на рибата както го наричам аз,т.е. полагането на шнура върху главите на рибите при лошо подаване /затова се казва,че точността е по-важна от дистанцията при замятането и мнозина споделят, че познават брилянтни кастингисти, но посредствени в ловенето мухари и обратния случай – не толкова перфектни в замятането мухари, които ловят много повече риби от останалите/ най-често прогонва рибата или тя спира да се храни -съответно и да атакува муха за дълго време. Неопитните мухари се познават и по множеството лъжливи замятания- fals casts, които правят. Колкото по-малко подготвителни замятания се изпълняват над главите на рибите,толкова по-малък е шанса да ги уплашим. Когато ловим по малките реки, трябва да имаме предвид ,че рибите са плашливи , но при добро укриване са лесни за ловене и ако ги убиваме много скоро ресурса ще бъде изчерпан за броени седмици и дори дни. По тази причина предпочитам да ловя с куки без контра или с куки със счупена контра, за да пускам обратно всяка уловена риба, но дори счупената контра освен ако не е добре изпилена може да нарани рибата при освобождаване и връщане в реката. Най-малките риби понякога се откачат с куките без контра, но мерните риби се откачат по-рядко. Малките реки имат своите фенове в мухарския риболов и аз пълноценно се наслаждавам на този риболов особено когато го практикувам с бамбук , класическа макара и копринен шнур!

сп.Лов и риболов, септември 2005

Александър Вулев
5х Републикански шампион
по риболов с изкуствена муха

към Статии



към НАЧАЛО


foto foto foto
All rights reserved © 2011-2012Alexander Vulev