Пупи

Александър Вулев

В ноемврийския брой от миналия сезон на Fly Fishing & Fly Tying е поместена статия на уважавания английски мухар и автор Оливър Едуардс. Аз винаги съм се възхищавал от красивите мухи на г-н Едуардс , който има разкошен стил на вързване и богат опит като мухар,съдейки по материалите, които той списва от много години за това издание. В статията си той споделя свои впечатления от пупите на Гари ЛаФонтен и не особено успешния си опит с тях. Материалът засяга и някои интересни моменти относно различията между европейското и американското мухарство макар и без да навлиза в детайлите. С някои от наблюденията на г-н Едуардс съм напълно съгласен, с други –не съм и намирам коментара му за не особено убедителен. Той си спомня колко запален лафонтенофил е бил , когато за пръв път чел книгата на Гари за кадис мухите, независимо ,че става въпрос за видовете срещани в Северна Америка. Едуардс не дава почти никакви подробности, но споменава че първите му опити с пупите на Гари били провал.
Аз за себе съм свикнал да не приемам без резерви никакви преценки , изводи и коментари от отделни излети особено ако не разполагам с пълната картина на обстоятелствата – къде , какво,кога, как се случва всичко на реката. Споменава се само, че ловил на мръкване.

След години г-н Едуардс стига до извода, че провала се дължи именно на този факт, а главна притегателна сила на пупите според Гари е способността на новоткрития от него материал – антрона да отразява светлината по уникален начин- нишките му не са кръгли,а трилобални – с триъгълно сечение, което е една от причините за способността на антрона да рефлектира слънчевите лъчи по-добре от тинсела , метала и всичко друго,което е могло да се използва за ефективна кадис пупа. Всеки който е ловил с пупа с добър антрон с тези характеристики знае за какво става въпрос особено на слънчева светлина. Едуардс не споменава редица съществени подробности при тези свои излети за да можем да преценим дококото е възможно най-обективно неговия опит. Не се споменава как се е ловило,при какви точно обстоятелства и което е особено важно- г-н Едуардс никъде не споменава с коя от двете пупи на Гари лови, а и никъде в текста не се казва, че има две различни пупи и какви са разликите между тях, като по мое мнение /след вече повече от три години и стотина излети с пупите мога да кажа/ има съществени особености при риболов за всяка от тях.

Аз останах с впечатление, че Оливър Едуардс е провел много малък брой излети с пупите, само на стъмване и тъй като ефективността им се основавала поне на теория -основно на отразяване на слънчевата светлина и мехурчетата от въздух по нишките , той бързо се отказва от тях при риболов на по-тъмно. Подобна забележка на Едуардс ,че пупите следва да са ефективни само на слънчева светлина пак поне на теория би била донякъде справедлива . Казвам донякъде, защото по моя опит пупите си остават много ефективни мухи в редица ситуации. Хванал съм стотици риби с тези мухи на много български реки, както и на реки в Чехия и Словения -балканки , подивели американки , сивени,кефали и мряна , включително много риби по тъмно и от супер усойни места ,в реки които през деня са на много дебела сянка и трябва да носиш яке за да ти е топло дори през лятото. Там температурата може да стане с доста градуси по-надолу,откоклкото извън тунела от дървета по двата бряга , където на слънце в същото време може да се потя с Т-шъртка. Хващал съм балканки на места от вдълбания бряг, където през деня се крият дебелите риби на тъмно, далеч от светлината и ефекта на антрона при нейното отразяване.

Според мен това е така защото има нещо повече в тези мухи , което привлича рибите отколкото само светлоотразяващия ефект и мехурчетата с въздух за които може да се спори много – и това е интригуващия силует на пупите, импресионистично подчертаната жизненост в комбинация със свойствата на антрона НЕЗАВИСИМО дали има или няма нещо подобно на коментираните мехурчета или единичен силно илюминиран мехур при пупацията на истинското насекомо - качества , които несъмнено подтикват рибата да реагира с охота на пупите и да припознава в тях нещо което изглежда като на най-добра храна за нея.Колкото до теорията- всеки който чете Гари внимателно ,ще види разлика в нюансите между първата обосновка на пупите в Caddisflies и версията повече от десет години по-късно в Proven Patterns. Ще прочете, че наблюдения като тези на Едуардс и скептицизма на Вайленман са били известни на Гари още от времето на написването на “Голямата Кадис Библия” през 80-те. Склонен съм дори да приема ,че Гари не е успял да аргументира съвсем достоверно ефективността на мухата на теория , но на практика пупата е много резултатна муха. За мен по –ценен от такава аргументация е подхода на Гари – той пише -аз не се интересувам как вижда пъстървата -за това има написани много добри книги, аз ще се интересувам как реагира рибата на това което вижда – нашата муха. Гари и екипа му прекарват стотици часове под вода за да наблюдават пъстървите и техните реакции на различни имитации. Това е фундаментална разлика в метода и смяна на перспективата при изследване на добрите мухи,а колкото до обосновката на теория – някой обяснил ли е добре на коя точно еднодневка прилича Royal Wulff –а ,че е толкова ефективна муха?

Вторият споменат опит на г-н Едуардс с пупата също ме оздачи. Този път разполагаме с повече детайли - знаем че риболова се провежда през деня, знаем вида на наличния кадис идентифициран като Grannom. Сега английският експерт хваща някоя и друга риба на пупата на Гари, но се оказва, че с Elk Hair Caddis на Ал Трот и F-fly ловят доста по-добре. Отново няма данни на коя от двете пупи лови, как лови, как е вързана мухата /което може да е от съществено значение за успеха при риболов/, с какъв антрон, дали става въпрос за единичен излет или да речем за голяма серия от поне стотина целенасочено проведени тематични излети. Научаваме обаче един важен факт – че Едуардс прави пълна аутопсия на стомашното съдържание на няколко риби и открива солидно превъзходство в броя погълнати възрастни кадиси пред бройката на все пак по думите му - значително количество от предходните стадии. За мен в тази ситуация има два ключови момента – първо не може да сравняваме ефективността на една суха муха каквато е мухата на Ал Трот с пупите – едната имърджър -наполовина под и наполовина над водата, а другата изцяло ползвана под водата.Второ -ефективността на сухите Elk Caddis и F-fly е коректно да се сравни само с ефективността на друга суха кадис муха – с някои от стотиците известни имитации на възрастен кадис, а не с пупа , нимфа или мокра муха. Аз нямам съмнение ,че при описаните обстоятелства мухата на Ал Трот би могла да е по-резултатна – просто е било време по-подходящо за имитация на възрастен кадис. Сам Едуардс казва ,че количествата му при аутопсиите далеч
превишават всичко друго и нищо чудно ,че по-успешна в тази ситуация е именно суха кадис муха.Напълно вероятно е при тези условия и други сухи имитации
на кадис да са по-резултатни от коя да е пупа не само от тези на ЛаФонтен.



сп.Лов и риболов,април 2006



Александър Вулев
5х Републикански шампион
по риболов с изкуствена муха

към Статии



към НАЧАЛО


flyfishing photo flyfishing photo flyfishing photo flyfishing photo flyfishing photo
All rights reserved ©2011-2012 Alexander Vulev