Зазимяване

Александър Вулев

Легендарният професор Джордж Харви , преподавал мухарски риболов,образовал хиляди студенти в Pen State University , бил емблематична фигура за източноамериканския мухарски естаблишмент. Той успял да прокара в Америка в далечната 1934 година виждането ,че трябва да има пъстървови реки на специален режим. Така се появява реката наречена Риболовния Рай. В нея се лови пъстърва само на муха като се практикува единствено “хвани и пусни” – уловената риба се пуска обратно в реката , практика, която се разпростира по-късно и до великите реки на дивия запад. Впоследствие Харви реализира още една напредничава идея – създава първите Fun Zone или Зони за Забавление – реки, където риболовът -единствено с муха- е разрешен целогодишно,включително и през размножителния период. Идеята е проста – тъй като мухарите ловим за забавление,а не за прехрана, уловената с кука без контра риба се връща внимателно невредима обратно във водата. Днес това е стандартна практика и в добрите, информативни американски сайтове ще откриете десетки реки из цяла Америка , където няма забрана за риболов и не зазимяват мухарките през размножителния сезон. На някои реки няма други изисквания освен рибата да се пуска и да се лови без контри,на други се забраняват през този период газенето и другите начини на мухарене освен със суха муха- по причини, които смятам са ясни. По този начин най-прогресивната мухарска нация в света е решила проблема с мъртвия сезон.

У нас за съжаление няма нормални условия за мухарски риболов дори през разрешения период. Имам предвид съботно-неделната дивотия /и не е само това/ - върна се старата забрана за риболов на пъстърва само през уикенда ,но също ,че още има реки и езера в България, които са като музеи – в тях по някакви причини риболова е забранен,какъвто е случая със забраните в Пирин. Защо не забранят да се убива пъстърва по време на риболов вместо да забраняват риболова? В Америка има множество национални паркове , които са далеч по-величествени и впечатляващи от нашите , но въпреки това не са превърнати от американците в музейни експонати – навсякъде риболова- само с муха е разрешен. Каква е стойността на една река или едно езеро ако не можем да ловим риба там? Американците са установили, след няколко десетилетия практика на “хвани и пусни”,че над 90% от върната риба оцелява и дори става по-трудна за ловене с мухи. Рибите които не оцелявали умирали най-често след като някой ги борел при вадене по-дълго отколкото е необходимо,изтощавайки по този начин рибата до смърт. Дори риболов с контра не бил толкова опасен за възстановяването на уловена и върната обратно риба,колкото дългата борба при вадене,което е проблем при ползването на тънки поводи и фини такъми за големи риби. Използвани правилно, куките без контра са достатъчно надеждни,пренебрежимо малко риби могат да се откачат от тях, имат предимство пред тези с контри при проникване,бързо и лесно ги откачаме от рибите и също когато са забити понякога дори в самите нас. “Хвани и пусни” станала печелившата стратегия превърнала множество американски реки в истински мухарски рай. У нас проблем е, че законите за риболов на пъстърва се правят от хора, които не разбират от риболов, не оценяват значението и мястото на риболова като рекреативна дейност от първостепенно значение за обществения отдих в модерното общество,и едва ли някога са ловили пъстърва с муха за да могат да направят разлика между мухаренето и риболова с блесна и със стръв,която не е само техническа /както точно пояснява Боб Уайат в книгата си - разликата между мухаренето и червеите може образно да се се схване добре чрез сравнението между това да седнем на изискана вечеря в скъп първокласен ресторант или да нагъваме мазен престоял сандвич на крак на автобусната спирка. Мухарският риболов е с класов произход като забавление на богатите /вследствие на това , че колонизирали света/ английски безделници , стремели си всячески да се отграничават с липсата на утилитарност в забавленията си от простолюдието, че корените на мухаренето са снобарски е вън от съмнение, но дори днес ако се вярва на статистиката на Forbs цитирана от Уайат - през 2004 мухаренето е изместило голфа като любимо знимание на корпоративните CEO /.

Последните дванадесет излета от миналия сезон направих за дъгова пъстърва на посещавана целогодишно река. Случвало се е нееднократно да прекарам на реката деня на Коледата, Бъдни вечер, първия ден на Новата година. В тази река на някои места макар и по-рядко се срещат и балканки, затова газенето в този сезон се ограничава до там, докъдето може да е сигурно че няма опасност да се тъпче хайвера на балканката,който понякога се вижда по дъното, а ако няма добра видимост, не се гази на такова място.В последния календарен ден на годината срещнах само един мухарещ там – Иван Иванов ,патрон на небезизвестния клуб муха 94. Побъбрихме малко, аз ловях с доскоро неговия старичък Orvis HLS RM 9’#6, преминал месец преди това в моя собственост. При тези излети пусках обратно всички пъстърви до една и направих някои снимки на уловените риби. Когато ловите сам и искате да снимате улова преди да го пуснете се появява проблема как да стане това без да наранявате повече закачената риба. Аз съм правил десетки снимки на красиви балканки проснати като умрели на брега преди да ги върна обратно в реката, но това не е добра практика за правене на снимки.Снимал съм макар и малко на брой риби,които моментално съм убил,по-рядко по кулинарни и понякога по естествено-изпитателски причини. Снимането на жива риба на брега вреди допълнително на рибата – тя подскача по брега преди да застане за добър кадър и сама се наранява при обзелата я паника попаднала извън средата в която живее. Пъстървата трябва да се вади на брега само ако възнамерявате да я убивате. Най-добре е изобщо да не вадим закачената риба от водата преди да я освободим и да не я хващаме с ръка,така най-малко стресираме и вредим на рибата, но щом искаме да правим снимки се налагат допълнителни манипулации при положение,че сме сами . Ако има някой да ни снима отстрани, е идеалния вариант,но най-често такъв помощник за фотото липсва. В тези случаи най-добре е да си служим с кеп – рибата се вади без излишно да я изтощаваме и едната ни ръка е свободна за бърза снимка над или във водата преди да освободим уловената пъстърва.Рибата се пипа само с мокра ръка. Заради моментите в които искам да снимам някои риби, почнах да нося малкия мухарски кеп,който имам от преди повече от десет сезона почти без да съм го употребявал . Аз рядко съм ползвал кеп дори при вадене на трофейни риби в миналото , но задължително на местата , където регулациите го изискават и когато ще снимам рибите. След като сме снимали рибата, внимателно я придържаме с ръка в тихото за да се съвземе. Малките риби обикновено се вадят бързо , не се борят много време за да са изтощени, бързо се съвземат и скоро отпрашват към по-безопасни води . Големите риби при които има борба и са изтощени се нуждаят от повече внимание при пускането им обратно - понякога това може да отнеме и 15 минути. Пусната обратно във водата, рибата се придържа непосредствено пред опашката и бавно се раздвижва с ръка напред-назад в най-тиха вода, за да започне да функционира нормално. Не пускайте рибата да отплува преди да се убедите , че се е съвзела от стреса. Преждевременно пусната риба поляга настрани и може да не се съвземе, и да умре- продължавате да я раздвижвате и придържате с ръка докато се убедите , че рибата е готова да функционра без затруднение. Никога не притискайте хрилете на рибата. Всички тези манипулации за мен са абсолютно наложителни предвид,че в над 90% от излетите си ходя сам на реката и понякога искам да смнимам някоя красива балканка. Нямам нищо против от време на време да ловя с още някой,стига той да споделя моята мухарска философия или поне да е с приемливи маниери и етичен код на мухарене,но най-често се случва или никой да не може или никой да не иска да дойде с мен – това важи особено при лошо време,висока вода и далечни маршрути. Обикновено предпочитам да съм сам на реката като се шегувам,че двама мухари сме компания , а трима – манифестация иначе е хубаво да общуваш с други мухарстващи, но това може да става и в бара, на реката предпочитам да съм изцяло концентрирам върху случващото се и какво правя докато съм там.

сп.Лов и риболов, февруари 2006

Александър Вулев
5х Републикански шампион
по риболов с изкуствена муха

към Статии



към НАЧАЛО


foto foto foto foto
All rights reserved © 2011-2012 Alexander Vulev